6.
Опашката завиваше зад ъгъла и минаваше покрай празните витрини на магазините. Трябваше да открие Нубия сред това море от хора. Взе на ръце момчето, което хленчеше заради жегата или може би беше уморено от ходенето, и започна търсенето от началото на опашката. Намери приятелката си шест магазина по-долу, малко преди да стигне до ъгъла.
— Помислих, че няма да дойдеш — прошепна Нубия. — Това тук е непоносимо. Полицията идва два пъти от сутринта.
— Трябваше да дам обяд на Давид — каза Мавърката и после попита, докато люлееше малкия, за да го успокои: — Кога отварят?
— В дванайсет и половина.
— Мислех, че ще бъдеш по-напред.
— Някои си запазват ред от три след полунощ.