Преди седмица Сиси ме запозна с един студент по английска филология, който работи частно като екскурзовод. Намира евтини таксита (защото са коли на негови приятели, на които плаща комисиона) и организира екскурзии до исторически места. Накрая му се плаща в долари или в натура — дрехи, ядене, сапуни, паста за зъби… Ако се уверя, че не става дума за измама, с която да ме зарибят, бих могла да правя това, поне за Дависито, който не е много добре напоследък. Мисля, че има анемия. Но кое дете я няма? Трябва да отида отново в поликлиниката, за да видя дали са пристигнали иглите за изследванията. Бях там два пъти, но положението е все същото. „Съжаляваме, другарко, но още не сме получили иглите. Елате следващата седмица“… Аз — екскурзовод. Сякаш някога съм предполагала, че накрая ще стана самотна майка и отгоре на това безработна.
8.
Тя беше Сигърни Уивър в „Пришълецът“. Движеше се насам-натам, чупеше печати и разкъсваше кашони, от които вадеше предмети със страховит вид, докато накрая намери мощна огнепръскачка, заредена с непозната енергия (лазер, неутрони, плазма?), прикри се зад клетката на котката си в края на лабиринта от коридори и надникна предпазливо, за да види дали Съществото е наблизо; през това време алармите на кораба пищяха пронизително, а компютърът майка нежно съобщаваше за самоубийството си… Това беше сценарият в съзнанието й, което се подготвяше да посрещне непознатото.
Пудреше си челото и носа със смлян ориз, боядисваше си веждите с боя за обувки и разнасяше върху клепачите си зелената сянка, измайсторена от крем дезодорант — не го използваше, защото запушваше порите на мишниците й, към който беше добавила капка зелен акварел. Единственото истинско в грима беше изсъхналото червило, което беше почти шестгодишно, но още изпълняваше достойно задачата си.
Сигърни Уивър извиси пред огледалото ръста си от метър и деветдесет — в действителност беше висока само метър и шейсет и шест, но не би имала нищо против да бъде като американската валкирия — и взе една ръчна граната. Вгледа се за няколко секунди в предмета и се приготви да махне взривателя. Почисти космите, полепнали по четката. Намести шлема си, който щеше да я предпази от липсата на налягане, когато отвореше външния шлюз, за да изхвърли Съществото от кораба. Четката изтръгна искри от косата й, заредена със статично електричество поради влажния въздух в скривалището й. Огледа бързо циповете на скафандъра, тръбите за дишане, индикаторите на шлема… Обърна се към огледалото, оправи роклята си и опъна полата… Огледа се, без да се вижда. Не беше ли променила последователността на кадрите? Астронавтката Рипли първо трябваше да се преоблече и да нагласи скафандъра, после щеше да отиде да вземе оръжието и котката. Или не? Ядоса се, че е забравила тези подробности. Беше време обаче да тръгва. Реши да остави новата версия за друг път.