Беше истинско стълпотворение от хора, изпаднали в истерия, но не колкото полицаите, които бяха оградили с кордон района. Движението беше напълно спряно. Кой, по дяволите, ви е казал, че тук има работа? — викаше един полицай на група хора, които се опитваха да минат. — И то в Австралия! Защо тогава отивате в канадското, а не в австралийското посолство? Веднага разбрах, че е лъжа и се скапах. Оказа се, че е измислица, партенка, слух, предаван от vox populi55, с една дума, от Радио Бемба56, източника на клюки, вдъхващи надежда на тези, които сме „Хванати в капан“, както е заглавието на филма с Джак Никълсън, на английски е One Flew Over the Cuckoo’s Nest57, но тук бог знае защо му промениха името. Хората се тълпяха в кината, защото започнаха да възприемат историята като метафора на репресията на комунистическата система, някои вестници се опитаха да поправят грешката, като публикуваха рецензии, в които обясняваха, че историята се отнася до капиталистическата система и че режисьорът (Милош Форман? Ха! Кой щеше да повярва, като той също беше избягал от комунизма?) критикува „отчуждението в потребителското общество“, но хората не им обърнаха нула внимание и опашките в киносалоните продължиха да се увеличават, докато накрая онези от Държавна сигурност се ядосаха и заповядаха да свалят филма от екраните и известно време беше забранен… И ние, хилядите, застанали пред канадското посолство, бяхме също като Джак Никълсън, без шансове да се измъкнем от тази лудница, в която ни бяха затворили. Тогава си помислих дали не е по-добре да умра, за да видя дали моят водач, Индианеца, ще ме понесе на ръце, както огромният индианец във филма взимаше тялото на горкия Никълсън. Представих си, че той също ще ме отведе на някое красиво място, където няма да има решетки, нито ограничения, нито тъмничари. О, Господи, рай като във видението ми, с гори и извори, с лагуни, из които крачат розови пеликани, с червено-бели-сини токороро58, подобно на кубински знамена, прелитащи над огромната гора, каквато е бил моят остров. На такова място нямаше да ми пука дали има дипломатически магазини, месо, сирене… и дори дезодоранта, ако изобщо може да се говори за тях.
4.
Клаудия спря пред открехнатата врата.
— Това е най-странната курва, която съм срещал в живота си.
Беше му се обадила от фоайето, за да го предупреди, че се качва, и Хуанчо явно беше отворил вратата, за да я улесни в знак на доверие или на нетърпеливо очакване. Андалусецът идваше за втори път в Куба. Поне Клаудия го виждаше за втори път.
— Не иска бижута и дрехи, само понякога пари… и книги — говореше той на невидимия си събеседник. — И то какви книги — Кундера, Мухика Лаинес, онзи перуанец Варгас… Какво ще кажеш?
Бяха авторите, които тя беше споменала преди три месеца. Фактът, че не беше забравил, я изпълни със сладко-горчива радост, особено когато чу как говори за нея. Не се чувстваше обидена — тонът му не беше подигравателен, — а по-скоро натъжена.
Изчака няколко секунди, преди да почука.
— Здравей — поздрави я той весело. — Запознай се с братовчед ми Маноло. Това е Мавърката, моята циганка от Тропиците59.
56
Дума, често използвана в разговорния език в Антилите, за да се посочи нещо, което човек е чул, за което се говори, за което се носи слух. — Б.пр.
58
Птица, която се среща само в Куба. Перата й са оцветени в червено, бяло и синьо, цветовете на кубинското знаме. — Б.пр.
59
Най-известната картина на кубинския авангардист Виктор Мануел Гарсия (1897–1969). — Б.пр.