6.
Всичко трябваше да е готово, когато камионът с месото пристигнеше и започнеха да прииждат хората, нетърпеливи да получат оскъдната дажба, която им се полагаше. Преди това обаче трябваше да почистят хладилниците, ако можеше да се нарече чистене обливането с кофи с вода и с маркуч, както и премахването на остатъците от съсирена кръв с една проскубана метла.
Трудно е да се поддържа хигиена в място, където липсва всякакъв почистващ препарат. Хилберто обаче беше изобретателен при намирането на решения в битката си срещу смрадта. Както винаги, наля вода в една огромна метална кофа и я постави върху импровизираното тухлено огнище пред месарницата, после изми с маркуч стените и вътрешността на хладилниците и остави за накрая кипящата в опушения съд вода. Стените изпуснаха пара, когато ги обля с кипящата течност, която загребваше с една очукана кана и после я изливаше в хладилниците, върху пода и върху тезгяха.
Когато Тоньо се появи в шест и половина сутринта изкъпан и свеж, малкото запазени плочки в месарницата лъщяха с матовия блясък на старостта, която се опитва да запази някогашното си достойнство.
— Зает ли си в събота?
Тоньо седна да пуши върху една бъчва, докато наблюдаваше как помощникът му окачва на куки стоката, която сваляше от камиона.
— Не — отвърна той, без да го погледне, докато се мъчеше да отреже парче кокал, което му пречеше да отдели останалото месо. — Защо?
— Имам резервация за четирима в „Тропикана“.
— Как успя да се снабдиш с нея?
— Един портиер там ми я даде срещу килограм и половина кайма.
— Съжалявам, човече. Знаеш, че Летисия не обича да оставя децата сами.
— Защо трябва да идваш с жена си? Сиси ми каза, че една нейна приятелка… — млъкна, като видя погледа на Хилберто, и побърза да добави: — Готина е, истински бонбон! Виждал съм я.
Хилберто се зае отново с работата си.
— Както и да е, не мога. Какво ще кажа на Лети?
— Не се тревожи, вече съм го измислил. В събота следобед ще дойда у вас и ще й разиграя истинско шоу.