— Какво ще поръчаш?
Клаудия си мислеше за юношата с нежни черти на лицето, който хвърляше трохи на врабчетата, седнал на пейка на алеята на „Прадо“, за тълпата пред канадското посолство, както и за една кандидат филмова режисьорка и за една бивша специалистка по история на изкуството.
— Какво ще поръчаш? — повтори Нубия.
Клаудия обаче беше изгубила апетит.
В Куба думата болас66 означава слухове, били те верни или неверни. Това е синонимия чрез асоциация, тъй като топките, също като слуховете, се търкалят, плъзгат се, преодоляват препятствия, забавят или ускоряват ход в зависимост от терена, който прекосяват, и стигат до най-неподозирани кътчета.
В страна, където официалните новини никога не са това, което изглеждат, и никога не изглеждат това, което са в действителност, ролята на слуховете придобива особено значение. Обществото научава за това, което се случва, чрез тях. А теорията относно скоростта, с която слуховете се разпространяват, придобива космически измерения, с рекордно време на разпространение, което може да се изрази чрез формулата Vp= 3 х i, където 3 е минималният среден брой на хората, на които обикновено се разказва някоя новина, i е коефициентът на важност, която има новината за заинтересуваните, и Vp — скоростта, с която се разпространява въпросният слух.
Хавана би трябвало да стане обект на изследване от страна на Обединените нации… и не само защото старинната част на града е обявена за културно наследство на човечеството. В град с два и половина милиона жители един слух с много висок коефициент i, който се пуска в седем часа сутринта, стига до четири пети от населението преди десет. Това се случи например с мълвата, че канадското посолство, разположено в красивата сграда на Седмо авеню в „Мирамар“, дава изходни визи на всеки, който желае да работи в мините в Австралия. От гледна точка на здравия разум би изглеждало невъзможно подобна идея да бъде приета сериозно дори от десет души. В тази лудница обаче, каквато е островът, този вид слухове пораждат спонтанна и енергична реакция, която е много по-масова, отколкото когато принуждават хората да манифестират на площада с усмивка на уста, под заплахата да изгубят работните си места. Отчаянието е майка на бълнуването. Затова не е странно, че всеки слух, колкото и налудничав да изглежда, предизвиква струпване на хиляди хора, което от своя страна създава хаос в уличното движение.
След няколко дни хората започнаха да подозират, че „онова за посолството“ е бил един от триковете, използвани от Държавна сигурност. Известно е вече, че много от слуховете, които пораждат лъжливи очаквания, идват от скритите механизми на идеологическия апарат. Целта е ясна — да се създаде надежда, свързана със света навън, а после да бъде отречена, което предизвиква всеобщо обезкуражаване. Когато този стимул се повтаря многократно, създава се един вид условен рефлекс, създаващ чувство на несигурност относно всичко, което е „там навън“. Хората започват да свързват този външен свят с врага. И чувството на тревога, предизвикано от повторението на формулата надежда/провал, се превръща накрая в синоним на „това, което ни очаква, ако системата бъде разрушена“. Всичко, което излиза извън идеологическата норма, се превръща в нещо несигурно и подозрително. Това е дългогодишна работа. Най-младите, които са преживели по-малко манипулации, обикновено са по-непокорни и се осмеляват да мислят за промяна. По-възрастните — уморени опитни зайчета, които вече са участвали в твърде много експерименти — са паднали духом и се превръщат в постоянни носители на обезсърчението.
Друг начин за смазване на непокорството са произволните промени — това, което днес е позволено, утре се превръща в престъпление. И обратното. Повторението на този modus vivendi67 създава у човек усещането, че живее върху подвижни пясъци, на терен, който всеки момент може да го погълне. Хората почти не се осмеляват да взимат решения, защото на следващия ден те могат да ги пратят в затвора.
Живее се в несигурност, в нещо като обратно броене, в очакване нещо да се случи. Само неколцина посветени се осмеляват да мислят или да планират различна възможност, защото, за да се роди тя в главата ти, за да се бориш за нея, трябва да си сигурен, че светът се управлява от постоянни закони. Всеки план изисква логика, която да позволи да предвидиш определен резултат. „Ако тръгна по права линия в тази посока, утре ще стигна до подножието на онзи хълм“ — мисли си този, който се движи в аристотелово измерение. Онзи обаче, който е израснал в лишен от логика, неевклидов свят, знае, че поредицата от събития не функционира така. Можеш да вървиш към онзи хълм, но утре да откриеш, че си стигнал до дъното на океана.