Когато тази надежда се проваля година след година, хората стават скептични и губят способността си да действат. И при тази несигурност не остава друг изход, освен пълното бездействие или бягството в друг свят, където естествените закони са по-предвидими. Всяко същество, предизвестено за опасността, би побързало да потърси защита срещу този синдром на социална смърт; но не и един объркан народ, който накрая се оказа в капана на огъня, който той сам помогна да бъде запален. Или, ако го кажем по кубински, който сам се уби като Чакумбеле68.
Шеста част
Ангелите човекоядци
1.
Клаудия сякаш хвърчеше от радост. Трудно й беше да повярва, но Урсула я беше уверила, че тази седмица ще получи отговор и че той по всяка вероятност ще бъде положителен. Не поиска да й каже нищо повече, защото, за да се случели, нещата не трябвало да се разгласяват. Клаудия я нарече суеверна.
— Не става дума за суеверие, а за енергии — отвърна монахинята с много сериозен тон. — Ако човек започне да разправя наляво и надясно какво желае, прахосва енергията си, вместо да я съсредоточи за постигането на целта си.
Клаудия реши, че тази теория подхожда повече на някоя съвременна вещица, но не каза нищо на приятелката си, за да не помрачи радостта, която блестеше в очите й. Урсула винаги си е била такава добросърдечна — такива ги наричат Божия душа.
Спря, преди да завие зад ъгъла. Скри се зад една от колоните на малкото заведение, където в този утринен час имаше само четири-пет пияници, припяващи болера: Тъга ме обзема, като те видя — толкова тъжна, самотна… Вече нищо не е останало от това, което нявга беше, нищо, нищооо… Да, същото щеше да каже Рубен, ако я видеше сега, ако вдигнеше погледа си от земята, докато разговаряше с непознатата, която вървеше до него.
Негър с побеляла коса — бялата коса при тази раса е признак за достопочтена възраст — се показа от противоположната страна на бара и се загледа в Клаудия, сякаш тя беше призрак. И сигурно така изглеждаше на това долнопробно място — беше млада жена със стегнато тяло под прилепналите къси панталони. Негърът вдигна ръката си, в която държеше полупразна бутилка и изпя с пълно гърло: Липсваше ми любов, липсваше ми покой, липсваше ми тиии… Останалите мъже приеха този поздрав като принос към хора им и подеха: Влезе в живота ми и прогони тъжните безсънни нощиии. Внесе светлина, ти си моето слънце, моята утехааа…
Глъчката накара Рубен да погледне към ъгъла. Клаудия се сгуши зад колоната с биещо до пръсване сърце, като се опитваше да не обръща внимание на стареца, който се приближаваше към нея и не преставаше да я ухажва с песните на Хосе-Антонио Мендес69: И днес в сърцето си чувствам, че съм с теб всеки ден, ти прогони болката и тъгата в мен… Останалите мъже, вече разбрали, че присъстват на зараждането на роман, ръкопляскаха и викаха.
Клаудия изчака няколко секунди, после погледна иззад колоната. Рубен и непознатата се отдалечаваха в противоположна посока. Коя беше тя? Приятелка? Нова любовница?
— Остави, Бебо, не е за теб — извика един новодошъл. — Ездачките се чукат само за долари.
Клаудия се обърна разярена към мъжа и го разпозна. Беше един мулат, който живееше в кооперацията й. Реши да не му обръща внимание и потърси с поглед двойката, която пресичаше улицата.
— От облаците слез — прогърмя в ушите й гласът на негъра — и заживей в реалността, не гледай хората с високомерие…
Тя излезе на тротоара и се загледа в двете фигури, които се смесиха с минувачите. Зад гърба й продължаваше да звучи песента, посветена на някоя нейна посестрима от миналото:
— Мислиш, че с пари можеш да купиш всяка мента, но щастието не можеш, дори с цялото злато на светааа…
Направи няколко крачки и спря, без да я е грижа за интереса, събуден от тази сцена — осемдесетгодишен негър с бутилка в ръка пееше креолската си ария пред едно момиче, което се държеше така, сякаш беше глухо.
Да тръгне ли след тях? Ако съдеше по посоката, в която вървяха, не отиваха към жилището на Рубен. Може би отиваха в дома на момичето? В някой хотел? Рубен обаче нямаше нужда да ходи в хотел, за да спи с някоя жена — имаше си собствена стая… Някой я хвана за ръката. Тя се стресна, готова да го удари.
68
Израз, който в Куба се използва, когато някой човек обърка нещата с трагични последици за самия него. Чакумбеле е бил действителна личност, самоубил се от ревност. — Б.пр.