Негърката обаче знаеше, и то с подробности, историята на всичките улички в пределите на града, защото беше присъствала на раждането и развитието им. Клаудия научи, че улица „Лампариля“ дължи името си на един набожен гражданин, който всяка вечер запалвал кандилце за душите на умрелите до прозореца на къщата си, разположена на ъгъла, където днес тази улица се пресича с улица „Хавана“. На улица „Офисиос“ имало множество занаятчийски работилници на бижутери, ковачи, дърводелци, леяри и други майстори, чиито услуги били много ценени в колонията. Това средоточие на работилници в зоната се дължало на обстоятелството, че улицата свързвала два от най-жизненоважните центрове по онова време — Оръжейния площад и площад „Сан Франсиско“. Клаудия видя гъмжилото от двуколки, минувачи, колички, улични търговци, карети… Оживлението съперничеше с това по улиците на нейната Хавана, изпълнени с велосипеди, пешеходци и автомобили, които замърсяваха въздуха с вредните си газове. Въздухът в колонията обаче беше свеж, ухаещ на мамон и банани, на лук и кориандър, на манго и ананас, които зарзаватчиите предлагаха от количките си. Стигнаха почти до края и завиха по „Сол“, която по времето на Муба се наричала улица „Барутна“, защото там бил преместен погребът от крепостта „Ла Фуерса“. Окончателното име щяло да се роди по-късно, когато на ъгъла с „Агуакате“ била отворена кръчма с изрисувано слънце на фасадата. Преди да стигнат до това място, минаха край манастира „Санта Клара“, чиито бели стени се сториха на Клаудия по-величествени в истинската им роля на обител, отколкото в ролята на Център по реставрация и музеология, както тя го познаваше. Представи си как послушниците са се разхождали в двора, който тя самата беше прекосявала толкова пъти. Години по-късно от този манастир щеше да избяга — с помощта на монахиня на име сестра Инес — бъдещата графиня Мерлин, девойка от Хавана с непокорен характер, която един ден щеше да напише мемоарите си. Клаудия пое дълбоко въздух — искаше да попие цялата тази история, която за първи път се появяваше пред очите й като нещо истински нейно. Стигнаха до „Агуакате“ и завиха на юг. Една пресечка по-надолу, там, където улицата се пресичаше с „Лус“, Муба се спря пред оградата на манастира „Белен“ и посочи едно дърво, което се подаваше над зида. Клаудия разбра, че това огромно дърво71 е дало името на улицата, но не си спомняше да го е виждала в своето съвремие. Сигурно беше загинало или го бяха отсекли, преди тя да се роди.
Продължиха обиколката си, като Муба й показваше все нови и нови неща. За какво? Клаудия не знаеше, а и не я интересуваше. Също както Вергилий е водел Данте, така я водеше нейният гид из непознати места. Нейното пътешествие обаче беше различно, защото водачът й не беше духът на класически поет, а призракът на негърка, родена някъде в Африка, и мястото, из което двете вървяха, не беше адът, а един подобен на рай град. Клаудия се чувстваше така, сякаш се беше върнала в майчината утроба. Сигурна, че никой не ги вижда, което щеше да бъде проблем заради прилепналото й облекло от червен латекс, тя питаше, внимателно наблюдаваше и изучаваше, сякаш искаше да погълне с очи всяка стена, всяка къща, всеки ъгъл на тези толкова непознати, но в действителност толкова нейни улици.
Внезапно пред тях се откри Оръжейният площад. Клаудия съзря отново блестящата от белота фасада на Двореца на интендантството, както и Двореца на капитан-генералите, който вече се издигаше на мястото на разрушената черква от предишното й видение. Промяна на миризмите подсказа на Клаудия, че току-що е преминала през невидима врата в друга епоха, забеляза го също по внезапната промяна в облеклото и в сградите. Беше се озовала на Оръжейния площад в епоха, много по-късна от тази на улиците, по които току-що беше вървяла — дори „Темплете“ вече съществуваше, но още не беше онзи толкова познат площад. Статуята в средата на парка не беше на Бащата на родината72, а на някакъв рицар — може би крал? — с широко тежко наметало. Също не видя четирите малки фонтана, от които врабчетата пиеха вода.
72
Карлос-Мануел де Сеспедес (1819–1874) — водач на движението за независимост на Куба. — Б.пр.