Приех да я придружа, за да видя отблизо какво представлява този живот, но не искам отново да опитвам. Не знам как може да спи с мъж, когото презира, защото точно това ми каза, когато чакахме на входа на кабарето. Презира всички, защото принудителната й мизерия, а не липсата на интелигентност я кара да се продава. Не приемам обаче обяснението й, че всъщност тя ги използва; използването е взаимно. Слава богу, че другият не се държа нахално. Не изглеждаше лош човек, но аз за всеки случай дори не се смях на вицовете му. Бог знае какво си е помислил, като ме е видял със Сиси. Сигурно е предположил, че съм като нея. Горката Сиси, с дипломата си на историк, пъхната в някое чекмедже... Макар че и този Хилберто е горе-долу в същото положение. Щом е бил преподавател по икономика, защо работи като месар? В действителност го съжалих, а това е лошо. Нямам доверие на себе си, когато един мъж ми вдъхва съжаление. Предпочитам да не изпитвам това чувство, защото зад него винаги се крие известна нежност; това не ми харесва, плаши ме. Позволявам си го единствено към сина ми, на когото дължа състрадание за това, че съм го довела на този свят и защото, като го погледна, отново виждам чертите на онзи, другия, към когото веднъж изпитах подобно чувство.
8.
Небето се изливаше над Хавана. Дъждовните струи шибаха покривите на града, който се рушеше на парчета всеки път, когато валеше проливен дъжд. Единствено растенията, пуснали корени в пукнатините на стените и в счупените плочки на балконите, се облагодетелстваха от яростта на небето. Зеленината, която се разрастваше и избуяваше между вековните стени, подкопаваше целостта на старинните сгради. Уникалните образци на един град, обявен за културно наследство на човечеството, постепенно се разпадаха.
Жената заобикаляше локвите по разнебитените улици на Карибския Бейрут – така жителите на Хавана наричаха града си – и тичаше сред разливащата се по тротоарите вода, стичаща се от улуците върху земята, или, което беше още по-лошо, от балконите. Всеки път, когато се налагаше да тича под дъжда, се чувстваше като Шварценегер във филма „Терминатор“. Представяше си, че има електронни очи и те оглеждат пейзажа около нея и я предупреждават предварително за препятствията, които трябва да избегне. На два метра – пълна с кал дупка... Заобиколи я! По-нататък – истински ручей, който блика от вградена в стената тръба... Прескочи! Така си представяше, че се появяват предупредителните надписи в мозъка й. Тази игра на „дистанциране“, както тя я наричаше, й помагаше да понася като на шега ежедневните проблеми. Представяше си, че всъщност не преживява всичко това; че тревогите й са в действителност част от филм, защото тя е известна актриса, на която всички се възхищават. Скоро режисьорът ще извика „стоп“ и някой ще дотича при нея, за да й избърше изкаляните крака, да й даде сандвич и да я придружи до гримьорната, където ще си вземе топъл душ и ще облече бял копринен халат, като онзи в каталога, който донесе един приятел от чужбина. Цялата тази мизерия около нея, всичките тези неудобства, неприятности и тревоги не бяха истински; бяха само част от сценарий, който някой ден щеше да свърши. Това беше любимата й игра. Постоянното й развлечение. Последната й надежда.
Прекоси тичешком тесния вход на сградата, като не успя да избегне многобройните водопади, които се изливаха буквално върху главата й от балконите. Стигна до края на двора и бутна вратата – знаеше, че е отключена. Нубия играеше с момчето на леглото.
– Как се държа? – попита тя и постави върху масата големия хартиен плик, който всеки момент щеше да се разпадне от дъжда.
– Много добре, както винаги – Нубия подаде на момчето дървено кубче, което някога е било червено.
– Толкова съм гладна...
– Какво донесе? – Нубия се приближи до масата, където приятелката й вече изваждаше пакетите от торбата.
– Ориз. Дадоха ми само половината от миналата дажба, защото този месец още не са го получили. Това е твоят. Донесох също кафе, олио и яйца.
– Толкова малко олио?
– И трябва да стигне за целия месец.
– Шест яйца?
– За половин месец. Захарта не е пристигнала, казаха, че ще закъснее – извади още три пакета. – Купих връзка чесън и половин килограм фасул от пазара.