Беше не толкова любовен акт, колкото акт на облекчение. Двамата се отдадоха на игра, която беше антитеза на всичко научено от новините и от вездесъщите плакати. Насладата на телата им беше признание, че са създадени за живота, а не за смъртта. Страстта, изгаряща слабините им, беше най-доброто доказателство, че никакъв призив за апокалипсис не е валиден. Никой от тях не искаше „да умре за родината“ или „островът да потъне в морето“. Единствено жадуваха да заситят глада си за любов, без да се налага да искат разрешение.
Сирената на някакъв кораб изрева като звяр в нощта над пристанището, докато те ближеха соковете и телесните си течности, забравили да мразят един враг, когото никога не бяха виждали и който въпреки всичките лозунги беше все така неуловимо и несъществуващо създание.
3.
Отново бяха дошли. Оттук ги чувам толкова ясно, сякаш съм в двора, а не в леглото, откъдето виждам къс от небето. Винаги пристигат навреме, веднъж месечно. Приятно ми е да ги слушам, стига да не ми се спи, защото тогава ми пречат на съня. Днес обаче не е така. Днес искам да чуя как плътните им провлачени гласове призовават светците – свещените войнствени ориши, повелители на африканската джунгла, които са дошли в Куба, за да завладеят полетата и горите й и които още населяват ручеите и реките и пазят острова с пояса от вода, закрилян от самата Йеманджа... Какво да ти кажа, Муба, скъпа моя кръстнице на нощите ми? Какво искаш да ти кажа? Че го обичам? Не съм сигурна. Че се нуждая от ръцете му, които да избършат потта от гърба ми и лошите мисли от челото ми? Така е. С него потъвам в толкова гъст мрак, че пропъжда лошите духове около нас. В известен смисъл с него се чувствам в безопасност... или не толкова самотна. И ми е тъжно да го призная, защото смятам, че Рубен изпитва към мен чувства, каквито аз не изпитвам към него... Просто съм празна, Муба. Сякаш са ми извадили вътрешностите. Останах без сърце и без душа. А как да обичаш, когато нямаш с какво? Понякога ми се иска да съм като Урсула. Помниш ли я? Не съм я виждала, откакто отиде в манастира. Беше единственият човек, който ме разбираше; единственият, с когото можех да споделям. Не проумявам как е възможно двама души да са толкова различни и същевременно толкова приличащи си. От малки трябваше да пазим в тайна това, което виждахме, защото винаги ни се караха, когато им споменавахме за него. Именно тя те откри. Винаги съм смятала, че е по-голяма ясновидка от мен. Жалко, че реши да постъпи в манастир. Нямаше да се чувствам толкова самотна през всичките тези години. Смятам, че всъщност се е уплашила от способностите си; затова се укри там... Всичко я плашеше, Муба, дори животът. Аз останах навън, за да се изправя лице в лице с живота, докато тя предпочиташе да се крие. Понякога си мисля, че дори приятелството не си струва, щом накрая губиш всичко – и доброто, и лошото, но особено доброто, което никога не можеш да си възвърнеш. Уверявам те, Муба, че в това имам преднина пред теб — да си жив е по-лошо, отколкото да си мъртъв.
4.
Учеше се да оцелява по-бързо, отколкото предполагаше. Първите седмици след като се премести при Рубен, бяха истинско приключение. Първо се запозна с тайнствените типове, които го снабдяваха с необходимите материали за работата му – търговци от черния пазар, чукаха на вратата му предпазливо и се оглеждаха няколко пъти, преди да влязат. После с жените от квартала, които обявяваха контрабандната си стока открито. „Виж, Клаудита, снабдих се с тази дузина яйца. Искаш ли? Само за двайсет песо.“ Друг път някой чукаше по вратите, като викаше силно: „Долу е зарзаватчията!“. И тогава се чуваше тропот на крака, отваряне и затваряне на врати, сякаш беше връхлетял циклон, бързи стъпки по коридорите, а кучетата лаеха ожесточено, възбудени от човешката суетня. Клаудия също слизаше тичешком с останалите, като прекъсваше работата си по подготовката на няколко кожи. Когато той идваше от работилницата, вече имаше нови провизии, които иначе щяха да пропуснат.
Странен беше този свят на занаятчиите от Площада на катедралата. От една страна, търговията беше официално разрешена. От друга, трябваше да купуват суровините от черния пазар, защото нямаше друго място, откъдето да се снабдяват законно с тях. Беше полулегална професия; привилегировано, но опасно положение. Както винаги властите си затваряха очите за известно време – то можеше да продължи седмици, месеци или години – докато настъпеше Армагедон, който помиташе всичко. По-късно отново щяха да отпуснат въжето под натиска на протестите и потребностите на хората, а после отново да обявят търговията за незаконна. И така, во веки веков. Амин.