Отново й се повдигна и тя изтича до умивалника, но не успя да повърне. Стомахът й беше празен. Изби я студена пот. Прерови етажерките над печката и откри кутия с останки от кафе. Свари си малко и го изпи без захар. Веднага се почувства малко по-добре. Извади вещите си от чантата, преоблече се и излезе.
Беше петък около обяд. В този час и в този ден само един от приятелите й със сигурност си беше вкъщи. Докато вървеше, пресмяташе колко време би могла да живее с тези пари. Най-много два месеца; два месеца, за да си намери работа или щеше да умре от глад. Ако Акилес не можеше да й помогне, щеше да се наложи да измисли нещо друго. И то бързо.
Завари приятеля си до отворената врата да си вее яростно с ветрилото. Целуна го сърдечно, доволна, че може да поговори с някого.
– Предупреждавам те, че днес ми е лош ден – измърмори той, като побутна към нея един стол, за да седне.
– Майка ти къде е?
– На опашката за хляб.
– Какво ти е?
– Депресиран съм – той млъкна, а после каза с треперещ глас – Пати се скара с мен.
– Окончателно?
– Май да. Толкова ми е писнало...
Клаудия не знаеше какво да му отговори. Вече беше ставала свидетел на подобни сцени.
– Истината е, че не знам за какво съм се родил – той раздвижи ветрилото. – За да страдам. За да се мъча! Винаги ми се случва едно и също – прелъстена и изоставена.
Клаудия мълчаливо се люлееше на стола в очакване на познатите оплаквания, които щяха да продължат поне половин час. Едва след това щеше да е в състояние да я изслуша.
– По-добре да не се бях раждал. Ако не беше мама, може би щях да се обеся на някое дърво... Дори баща ми щеше да се зарадва.
– Не говори така – прекъсна го тя.
Акилес престана да се взира в тавана, с който сякаш си говореше от няколко минути, и погледна приятелката си.
– Ти не знаеш нищо – каза най-после той с тон на съжаление.
– Ти си този, който не знае нищо. Децата винаги са си деца.
Той въздъхна.
– Не съм ли ти казвал защо са ме кръстили Акилес?
Клаудия поклати отрицателно глава.
– Задръстеният ми баща фелдфебел решил, че синът му трябва да бъде дръвник като него. И за да ме вкара в правия път, първото нещо, което направил, било да ми даде името на воин, когото видял в един американски филм... Можеш да си представиш как се вкисна, когато научи, че от проекта му „Велик мачо“ се е получил отявлен гей – той прогони една муха, която кръжеше около него. – Намрази ме до смърт, особено когато му казах, че този гръцки Ахил, от когото толкова се възхищаваше, е бил най-прочутият педеруга в древността.
– Въпросът е, че на теб...
– Но това, което никога не ми прости, е друго – казах му, че той е виновен да съм такъв, защото, колкото повече се напиваше и тормозеше майка ми, толкова повече исках да се дистанцирам от всичко, свързано с това „да си мъж“. За нищо на света не исках да съм като него. За мен той беше животно.
– Това е...
– Знам, схема. Но узнах това твърде късно, когато вече бях опитал сладостта на плода и нямаше как да преразгледам травмите си.
– Говориш така, сякаш не се харесваш такъв, какъвто си.
– На настроения съм. Понякога съм щастлив, понякога не. Ти щастлива ли си?
Това беше знакът, който чакаше, за да му разкаже за рязката промяна в живота си, включително за двумесечния срок, с който разполагаше, за да си намери работа.
– И от какво ще живееш?
– Нямам представа. Дори не мога да работя на полето, защото имам изкривяване на гръбначния стълб. Не мога да стоя наведена над някоя бразда в продължение на десет часа. Ще умра от болка!
Приятелят й се залюля два-три пъти на стола.
– Може да ти изнамеря нещо. Нищо особено, но поне ще си изкарваш хляба.
– Какво е?
– Нека го обмисля няколко дни. Сега няма да ти кажа нищо, защото не съм много сигурен. Може ли да се видим следващата седмица?
– Когато кажеш.
– Но не се надявай много. Не обичам да обещавам нещо, което после... Господи! – възкликна внезапно той, като чу кукувицата на часовника. – Закъснявам.
– За какво?
– Имам събрание.
– Днес? Петък е.
– Това е събрание за заслуги и критики. Кандидатствам за вентилатор.
– И имаш толкова заслуги?
– Ами да, дори да не вярваш – влезе в стаята и извика оттам: – Събрал съм трийсет часа работа в селското стопанство през последното тримесечие, освен това отидох на последните две манифестации на площада...
Подаде глава през завесата от мъниста.
–... И се изтъпанчих отпред и виках колкото ми глас държеше. Сама прецени дали имам достатъчно заслуги, за да спечеля скапания вентилатор.