Отново се скри в стаята, порови в чекмеджетата и излезе след пет минути.
– Вземи – каза той, като сложи няколко банкноти в ръката на Клаудия, – да имаш с какво да изкараш междувременно.
Тя се опита да му ги върне:
– Благодаря ти, но леля ми даде малко пари.
– Няма да ти стигнат.
– Не, наистина – настоя тя. – Освен това не знам кога ще мога да ти ги върна.
– След десет-двайсет години става – отвърна той и я побутна към вратата.
Тръгнаха към „Рейна“ сред рояци деца, които играеха полуголи, и старци, вървящи като зомбирани с празни торби в ръка. Дори не успяха да се сбогуват като хората. Щом стигнаха до булеварда, Акилес се затича, за да хване един автобус, който спря на четирийсетина метра от тях. Клаудия го видя как изчезва сред тълпата от хора, които си проправяха път с блъскане и викове. Когато автобусът потегли, тя му махна с ръка за сбогом и се запъти към дома си. Сега се чувстваше обнадеждена и по-спокойна. Беше сигурна, че приятелят й няма да я остави да умре от глад на улицата. Тази мисъл й напомни, че няма нищо за ядене. Преди да се върне в стаята си, реши да мине през магазина и да купи някои неща.
За щастие не бе променила адреса в купонната си книжка и изпита благодарност към своя ангел хранител, че я бе предпазил да не допусне тази огромна грешка. Ако името й се беше появило в книжката на Рубен, това щеше да разкрие съжителството им – непоправима непредпазливост при стеклите се обстоятелства. Осъзна, че запазването на легалната й независимост я беше спасило от неприятности с полицията и вероятно от затвора. Би трябвало да се благодари на Муба – тя я беше посъветвала да не променя адреса си, когато Рубен й предложи. Така и така от три месеца живееха заедно – беше й казал той, защо да се затруднява да се реди на опашка в друг магазин? Тя за малко щеше да отиде в службата за адресна регистрация, но Муба я предупреди категорично да не го прави. „Твоят най-добър приятел е най-лошият ти враг“ – каза негърката на древния си пророчески език. Когато се върна, Клаудия обеща на Рубен да направи това друг ден, мина обаче време и прехвърлянето така и не се състоя. За щастие.
Сега имаше доста продукти – всичките, които се бяха натрупали за почти цял месец: около два килограма захар, четвърт килограм сол, седем яйца, два килограма и седемстотин грама ориз, двеста и осемдесет грама пръжки, двеста и осемдесет грама черен боб, един сапун и половин литър олио. В месарницата я очакваше дажбата месо, полагащо й се за последните две деветдневия: триста и четирийсет грама обемно мляно месо и двеста двайсет и пет грама фрикадели. Освен това й оставаше половин килограм традиционно пилешко, полагащо се за едно деветдневие.
Клаудия си спомни колко шокирани от тази терминология останаха две журналистки – колумбийка и испанка, – които бяха на посещение в музея. Двете дочуха разговора между Клаудия и една нейна колежка, оплакваща се от закъснението, с което се разпределяше месото през последното деветдневие. Изпълнени с любопитство, жените се приближиха, за да ги попитат, и Клаудия реши да се позабавлява.
– Да предположим чуеш, че продават традиционно пилешко, полагащо се за едно деветдневие – обърна се тя към испанката. – Ти за какво ще си помислиш, че става дума?
Жената се замисли за няколко секунди.
– Ами че продават птица, която е била отглеждана свободно в някое място. А деветдневието26са молитвите, нали? Но не знам какво общо има едно пиле с църквата.
– Не е ли пиле, което всички могат да ядат и което е талисманът на някой бейзболен мач? – намеси се колумбийката.
Клаудия и приятелката й се превиваха от смях. Най-забавната част обаче дойде, когато споменаха за обемното мляно месо. Испанката помиеш, че става дума за пикадильо, дъъълго като свинска наденица, докато колумбийката, току-що пристигнала от Маями, помисли, че е „огромно плато с пикадильо, като онези, които сервират в ресторантите в Малка Хавана27“.
— Блажени са наивните, защото няма да страдат — прошепна Клаудия.
И им обясни, четрадиционното пилешкое дажбата пилешко, полагаща се на всички. Наричаха го така, за да го различават отдиетичното пилешко– малка допълнителна порция, която можеха да купят възрастните хора и някои болни. Фразатаобемно мляно месо— и тук Клаудия заговори с поучителен тон – трябвало да се приеме като принос на карибския социализъм към поетичните течения на XX век. Ставало дума за антифраза, за фигура от риториката, която се употребява с противоположно значение на основното. С други думи, обемното мляно месо в действителност е „намалено“. Това, което преди е било нормално мляно месо, сега съдържало малко количество истинско месо и голямо количество странни смлени продукти, като кокали, хрущяли и други, които още не били уточнени. Оттам произлизало научното име, с което кубинците назовавали тази кулинарна находка: НЯО (Неидентифициран ядлив обект). Що се отнасяло до деветдневието, така наричали дажбата месо, която се полагала на всеки девет дни. Истинска утопия, разбира се – понякога минавали месеци, но месото не се появявало нито дори ако го призовавали в духовните центрове... Даже не си направи труда да ги попита какво мислят за думата фрикадели. И без това не би успяла да им ги опише. Ставаше дума за една отвратителна паста с вид на месо, приготвена бог знае от какви тайни продукти, чийто състав не бяха успели да разгадаят дори най-вещите домакини.