Докато вървеше с покупките към стаичката си, спомни си почти с носталгия за онзи следобед. Журналистките ги поканиха да изпият по едно дайкири и четирите отидоха във „Флоридита“. Разделиха се като най-големи приятелки.
– Клаудия.
Усети парфюма още преди да се обърне.
– Откога не сме се виждали! – двете с Елена се разцелуваха. – Някой твой роднина ли е пристигнал?
– Защо питаш?
– Не се преструвай, Елена. Погледни си само дрехите.
– Трябва да се обличам добре заради новата си работа.
– Не само да се обличаш, но също да ухаеш и да носиш хубави обувки – каза Клаудия, като я огледа подробно. – Къде работиш? В Централния комитет?
– Студено, студено...
– В някое посолство?
– Топло.
– В дипломатически магазин?
– Горещо, още малко и ще се опариш.
– Стига с тези гатанки и ми кажи най-после.
– Първо трябва да поговорим.
– Защо е тази тайнственост?
– Ще видиш – и тя добави с поверителен тон: – Може дори да те уредя... макар че нямаш нужда. Казаха ми, че ти е провървяло с онзи занаятчия.
– Винаги си била голяма оптимистка – тя понижи глас. – Знаеш ли, че Рубен е в затвора?
Другата я погледна ужасена.
– Да не би защото много говори?
– За незаконна търговия.
– Все същото е... Значи за това?
– Да, и най-лошото е, че запечатаха стаята и останах без дрехи и почти без пари.
– Е, сега наистина трябва да поговорим – каза Елена със съзаклятнически тон.
– Защо не дойдеш у нас?
– Днес не мога. Утре?
Разделиха се с обещанието да се видят на следващия ден. Елена изтича към ъгъла, махайки на едно такси, а Клаудия се прибра в стаята си. Когато затвори вратата след себе си и се обърна, за малко да изпусне пакетите. На стола до масата беше седнал мулат с дръпнати очи. Имаше светли дрехи и нахално изражение на лицето си.
– Готова си.
– За какво? – попита със запъване тя. – Ти кой си?
– Скоро ще ядеш от ръката ми, като птичка.
Тя онемя от изненада.
– Не знам за какво говориш – каза тя най-после.
– Трябва да благодаря на приятелката ти.
Внезапно Клаудия осъзна, че не говори с реален човек. Тогава се осмели и направи няколко стъпки, за да види дали ще си отиде.
– Харесвам жени като теб.
– Върви си – каза тя, като стисна устни. – Махай се.
Този мъж не й се нравеше. Различаваше се от Муба и от
Индианеца заради студенината, която излъчваха думите му и не изглеждаше готов да й помогне. Заприлича й на пратеник от ада. За нейна изненада мулатът стана и тръгна към нея. Усети на лицето си ледения му дъх.
– Изгубих живота си заради една курва. Сега се възползвам от тях – той се разсмя с неприятен клокочещ звук. — Почти всички се ужасяват, като ме видят, казват, че съм вампир... Ти не се ли страхуваш?
– Аз не съм курва.
Мъжът се разсмя.
– Но ще станеш, красавице.
Тя замахна, за да го зашлеви, но ръката й премина през празно студено пространство. Образът затрептя като повредено холографско изображение, постепенно избледня и изчезна. Клаудия падна на колене, защото отново й се доповръща. Господи, какво й ставаше? Да не би да е болна?
Спомни си парфюма на Елена и дрехите й. Не работеше в дипломатически магазин, нито в посолство, а... топло, топло. Трябва да поговорим... Аз не съм курва... Но ще станеш... Изтича към умивалника, за да не повърне на пода.
3.
Да проституираш ли, или да не проституираш? Това е въпросът. И само като си помисля, че щяхме да сложим край на язвите на старата империя! Но нищо не се получи както очаквахме. Сега всички продават душите си на дявола или на предложилия най-много, само и само да се сдобият със сапун или с пътуване в чужбина. Без значение са целта и средствата, без значение е дали договорката се постига в леглото, или в бара. Някои лягат срещу един бифтек, а други предоставят информация в замяна на къща, кола или срещу разрешеше да им се изплати авторското право в долари. Промяната на факторите не оказва влияние върху продукта. Формулата за проституиране е винаги една и съща, а и не всички курви – мъже и жени – на този свят стигат до леглото.