– Всичките й приятелки я наричаме Мавърката – прекъсна я Сиси. – Нали е романтично?
Те веднага поискаха да узнаят причината за прозвището и Сиси им разказа историята за изгубения пръстен и изрецитира стихотворението на Марти за мавърката, която хвърлила перлата си в морето, а после горко се разкаяла.
– Защо не ме остави да си кажа името? – попита тя тихо приятелката си, докато вървяха по „Рампа“ и търсеха такси.
– Да не си луда? Когато излизаш с туристи, никога не казвай истинското си име. Ако полицията вземе да ги разпитва, това може да те съсипе.
– Ще бъда само екскурзовод.
– Няма значение. За ченгетата всички жени, които излизат с чужденци, са курви.
Най-после туристите спряха едно такси и двете изтичаха към тях. Колата потегли към морето. За да стигнат до пристанището, трябваше да се движат край брега, но Мавърката видя как таксито прескочи бетонната стена благодарение на две стоманени крила, които блестяха на слънцето, и продължи към хоризонта... За пореден път Фантомас се изплъзваше от засадата на Скотланд ярд по най-необичаен начин. Дочу подигравателния му смях под синята маска.
– Топовният гърмеж прозвучава точно в девет – каза Сиси в момента, когато колата завиваше към пристанището. – Този обичай датира от епохата на пиратите. Никога не съм го виждала, но знам, че го изстрелват от крепостта, която се намира на отсрещната страна на залива. Казват, че по онова време входът му е бил по-широк...
Стигнаха до кея „Кабалерия“ и се отправиха към „Дон Джовани“. Въпреки че по стените на реставрираната къща вече избиваха петна, образували се под въздействието на селитрата, видът й беше все така внушителен. Изкачиха тъмната стълба, чиито стари стъпала отекваха гостоприемно. Артуро отбеляза, че за разлика от старинните сгради в други географски ширини, шумовете в хаванските къщи притежавали странното качество да пропъждат враждебните призраци от миналото. Хенри се съгласи с него.
– Знаете ли, че не приличате на мексиканци? – престраши се да каже Сиси.
Сервитьорът обаче вече идваше към тях. Избраха маса близо до един балкон – през него нахлуваше вятър, който развяваше покривките, сякаш бяха празнични знаменца. След като поръчаха вината и ястията, научиха семейните истории на двамата чужденци – бащата на Артуро беше чилиец, потомък на германци, емигрирал през 70-те години в Северно Мексико, където бе открил миннодобивна компания; семейството на Хенри произхождаше от САЩ и се беше заселило на мексиканската граница преди две поколения. Двамата се запознали, докато учели инженерство. Дошли в Куба, защото чули за бонусите на туризма й.
– Какво искаш да кажеш с това за „бонусите на туризма“? – тонът на Мавърката отвори ледена пукнатина в разговора.
Изплашена от въпроса на приятелката си, Сиси се намеси:
– Знаете ли на колко години е тази къща?
– На повече от сто – предположи Хенри.
– На повече от двеста – уточни Сиси.
– Невероятно!
Канелоните и лазанята пристигнаха и разговорът замря. Ядоха и пиха сангрия, докато статуята на Христос пред залива се обагри в червено от залеза.
– Не, благодаря – Мавърката отказа чашата, която Хенри й подаваше. – Вече пих много.
– Да отидем в „Копа“? – предложи Сиси.
Взеха такси до хотел „Ривиера“. Когато обаче пристигнаха, кабарето още не беше отворено. Решиха да чакат в „Елеганте“.
– Искам да седна на бара – каза Сиси и дръпна Артуро. – Обичам да гледам как приготвят напитките.
Застанаха пред бармана, който раздробяваше лед.
– Заповядайте – каза им той и им подаде менюто.
– Искам един „Красива Куба“ – обяви Сиси.
Младият мъж взе шейкъра и сложи в него гренадин, лимонов сок, малко ром и парчета лед; разтърси шейкъра с ръка; изля струйка ментов крем в една чаша; прецеди съдържанието на шейкъра в чашата, като внимаваше да не се разтвори в крема, и го украси с резен портокал, стрък мента и една вишна. Накрая поръси коктейла с отлежал ром.
– Бихте ли ми казали с какво се приготвя коктейл „Мулата“? – попита Хенри, докато четеше листа.
– Какаов крем, отлежал ром, лимон и захар.
– Звучи добре.
– А „Севиля“? – попита Артуро.
– Гренадин, лимонов сок, бял ром, ангостура и сироп.
– Сироп в коктейл? Не, благодаря.
– Аз искам един – каза Мавърката.
През останалата част на вечерта сравняваха вкусове, като пиеха от чужди чаши и поръчваха нови смеси. Когато кабарето отвори врати, всички бяха пияни. Докато гледаха шоуто, изпълнено с пайети, пера и полуголи танцьорки, Хенри прошепна на Мавърката:
– Купих ти това.
Тя се обърна, без да го разбира за какво говори, и видя голяма лилава кърпа от коприна, която той завърза на врата й като шал. В съзнанието й светна предупредителна лампичка.