– Не, благодаря – прошепна тя. – Нямам нужда от никаква кърпа.
– Но аз искам да ти я подаря. Подаръците се правят за удоволствие, а не от нужда.
При други обстоятелства може би щеше да си тръгне с достойнство. Чувстваше се обаче толкова добре на това прекрасно място. Беше нахранена, сънлива, приятно отпусната в прохладната обстановка, където цветовете прогонваха сивотата на ежедневието. Остави се на горещия дъх, който пареше шията й... Глъчката стихна и тя се озова в огромно, огромно легло и някой я разсъбличаше и тя не оказа съпротива, когато разтваряха краката й, а лилавата коприна обхождаше бедрата й, издигаше се към корема й и галеше гърдите й, и чувстваше, че повдигат кръста й, проникват в нея, а тя се отдаваше на удоволствието, на чистото удоволствие, после я поставяха пред отворения балкон и тя усещаше, че се подмокря и нещо топло се стичаше отзад по бедрата й, изпитваше оргазъм като кучка, коленичила в нощта в някакъв луксозен хотел... Даже не забеляза, че невидимо същество съзерцава сцената, седнало на дивана в стаята.
Дори сутринта, когато се събуди гола в чужда стая, не разбра какво се е случило. Едва при вида на доларите до нощната масичка осъзна, че се е превърнала в поредната Сиси. Чу шума в ключалката. Бързо се пъхна в банята, за да си измие лицето. Някой почука леко на вратата на банята. Тя избърса сълзите си с кърпата и излезе. Хенри й подаде шепата долари, увити в копринената кърпа.
– Помислих, че си тръгнала без тях.
Тя усети как кръвта нахлува в лицето й, но една мисъл прогони мигновено всякакви скрупули. С тези пари можеше да влезе в който и да е дипломатически магазин и да купи храна и дрехи за сина си. Не можа да се познае, когато взе най-хладнокръвно доларите и ги прибра в чантата си.
– Виждал ли си Сиси?
– В кафенето е с Артуро. Ще дойдеш ли при нас?
– Трябва да тръгвам.
Тя се дооблече.
– Може ли да ти се обадя отново?
За малко да го прати по дяволите, но се сдържа. Беше я обзело някакво инстинктивно чувство на решителност и сила.
– Нямам телефон – отвърна спокойно тя. – Можеш да оставяш съобщенията си при Сиси.
Понечи да отвори вратата, но той я задържа, притисна я към стената и започна да я целува. Тя не се възпротиви, сякаш това нямаше нищо общо с тялото й. Би предпочела да го отблъсне, но мъжът отново се бе възбудил. Вдигна полата й и проникна в нея най-безцеремонно. В същия този миг зърна познатата фигура на мулата в отсрещния край на стаята. Тя го погледна, без да мигне, докато чужденецът се движеше в нея. Стори й се, че видението също се опипва, макар че не можеше да види цялото му тяло, полузакрито от ваза с цветя. Накрая мъжът я остави.
– Не ми каза името си – заяви той, заставайки между нея и вратата.
– Сиси ме нарича Мавърката, откакто...
– Не увъртай – той стисна ръката й. – Как се казваш?
Без да го погледне, тя прошепна:
– Клаудия.
КЪДЕТО ЛЮБОВТА СЕ ПОДХРАНВА ОТ МИРАЖИ
Ние сме образът, който другият отразява със сърцето си.Когато ме гледаш,ставам красива като трева, току-що окъпана от росата.Този илюзорен огън, който прониква в невроните и разстройва възприятието, блика от нашия дух.И аз я отведох на реката, бях сигурен, че е девойка.Играе си с разума ни, подлъгва сетивата ни, изпълва въздуха с измамливи ухания.Спри се, сянко на моята изплъзваща се радост, образ на вълшебството, за което тъй копнея. Иначе как бихме обяснили факта, че човек се променя напълно, когато минава през илюзорното сито на любимия? Лоша шега на любовната химия, защото любовта не е сляпа, както гласи поговорката, просто влюбените измислят това, което го няма, и виждат това, което не съществува – никога не е възможно предварително да отгатнем какво се случва с тях.Не ме обича тоз, когото любя, не любя тоз, чиято съм любима; измъчва ме един, но аз не стена, измъчвам друг, а той ме обожава.Никой не успява да се изплъзне от тази съзнателна слепота, която накрая ни наранява. Няма лекове, нито отвари, които да ни изцерят. След като веднъж попаднем в мрежите й, остава ни само да се молим. Как спят, Господи, самоубийците?Любовта е мазохизъм.Мога да напиша най-тъжните стихове тази нощ.Любовта е присъда.Не умирам от любов, умирам от теб. Любовта се гмурка из телата на други обсебени, излиза на повърхността и вдишва въздуха, който винаги се променя. Вече е готова да бъде отново измамена. При все това ние винаги се преструваме на мъдри, на опитни изследователи, познаващи до болка терена, по който стъпваме за кой ли път. Няма нищо по-срамно от това да признаем собствената си непредпазливост. И не сме в състояние да сторим нищо. Любовта е опиум.Рози, рози, рози от пръстите ми разцъфтяват.Любовта е марихуаната на разумните.Полудявам, моя любов, полудявам. Любовта е салата от хашиш.Какво е поезия?Любовта винаги се повтаря –и ти ме питаш?– защото е неспособна да се учи.30