– Клаудия.
Тя се обърна изненадана и доверчива, почти готова да се усмихне на приятеля или познатия. До нея, под светлината на единствената светеща крушка на улицата, стоеше Рубен.
2.
Полумракът в покрития вход й се стори по-зловещ от манастир. В една обител поне градината е поддържана и всички килии са чисти; дори въздухът изглежда по-прозрачен. В тази зловонна сграда обаче мръсотията пълзеше безнаказано по стените, хлебарките бяха повелителки и господарки, а смрадта, разнасяща се от поставените до входа кофи за смет, стигаше до двора, където деца и кучета тичаха между прострените чаршафи.
Урсула прекоси бившия двор за карети, като се опитваше да си спомни коя е вратата на апартамента, в който беше идвала преди две години. Намери го лесно. Веднага го позна по цепнатината в олющеното дърво до шпионката, но се поколеба, преди да позвъни, защото й се стори, че чува отвътре детски плач.
– Влизай.
Тя се вторачи в детето, което Клаудия държеше в ръце. Успя да се съвземе от изненадата, целуна приятелката си и седна във вече познатата й обстановка.
– Дай ми това – каза Клаудия и взе тежката найлонова чанта, която монахинята бе поставила на скута си.
– Много е хубав – прошепна Урсула. – Прилича на теб.
– Можеш да говориш високо. Когато му се спи, заспива независимо от всичко.
– На колко е?
– На година и половина.
– Къде е бащата?
Клаудия сложи детето на леглото. Срещата с Рубен предната вечер я беше разтърсила повече, отколкото странното преживяване с виденията.
– Занаятчията е, нали? Онзи, когото арестуваха...
Клаудия кимна с глава.
– Затова ли ти се гадеше?
– Имаш слонска памет.
– Защо не ми каза?
– Защото самата аз разбрах по-късно.
Монахинята отиде до леглото и седна внимателно, за да не събуди момченцето.
– Имаш ли новини за него?
Клаудия поклати отрицателно глава. Не искаше дори да споменава, че се бяха уговорили да се срещнат на следващия ден.
– Как се справяш с работата?
Клаудия не отговори веднага.
– Превеждам вкъщи.
Предпочете да излъже, отколкото да каже истината. Урсула се заразхожда из стаята, спря до етажерката с книги и забеляза малкия касетофон, който подпираше една редица томове.
– Откъде го взе?
– Купих го на черно – излъга Клаудия.
Лицето на монахинята светна.
– Ще ти покажа нещо.
Започна да рови в чантата, която беше върху масата, извади няколко касети, прехвърли ги и намери тази, която търсеше. Клаудия хвърли поглед към заглавието:Видение – Музиката на Хилдегард от Бинген.Видя рисунката на обложката, изобразяваща монахиня с чувствено лице, наведена над разтворена книга – от нея се излъчваше светлина, която озаряваше лицето й – както и някакви странни геометрични, почти футуристични фигури, които монахинята съзерцаваше със загадъчно изражение. Урсула пусна касетата и стаичката се изпълни със свръхестествена музика. Клаудия изслуша средновековното песнопение и изненадващия фон от съвременни ударни инструменти.
– Нали е красива?
– Никога не съм чувала подобно нещо.
– Изпрати ми го една монахиня, която ни посети миналата година. Музиката е композирана от игуменка, която е живяла преди хиляда години.
– Не е възможно. Звучи съвременно, почти като ню ейдж.
– Само перкусията е съвременна, останалото го пеят както го е композирала. – После прошепна, уплашена да не прозвучи еретично: – Хилдегард е била посветена. Мисля, че е композирала тази музика под въздействието на виденията, които е имала. Ненапразно са я наричали Рейнската сибила. След смъртта й много монахини уверявали, че виждали призрака й по коридорите на манастира и го чували да пее собствените й песнопения.
Погълната от историята, Клаудия отиде до хладилника и отвори две кутии със сок. Урсула занемя, когато видя какво има в него.
– Не се ли е появявал отново? – попита монахинята.
Клаудия забеляза промяната в тона й.
– Кой?
– Онолорио.
Тя наля сока в две чаши, като все още не можеше да си обясни неочаквания обрат в държането на приятелката си.
– Защо питаш?
– Защото е очаквал да сториш нещо? – монахинята отказа с жест напитката.
Нещо не беше наред. Клаудия седна срещу нея, като се опитваше да разбере какво става.
– Клаудия, с какво се занимаваш?
Продуктите от дипломатическия магазин. Каква глупава непредпазливост! Как й бе хрумнало да отвори хладилника, пълен с тези проклети консервни кутии! Явно нещо с нея не беше наред. От предната вечер. Откакто й прилоша. Вече не внимаваше какво върши. Сега беше безсмислено да се преструва.