От друга страна, животът й ставаше все по-непоносим. Не можеше да се самозалъгва. Искаше й се да напусне острова, да се махне завинаги, да отиде в някое закътано, възможно най-далечно място – Ирландия би била добър избор. Или остров Малта. Как не й беше хрумвало досега? Остров Малта беше идеален, дори не знаеше къде се намира. Би дала всичко, за да промени нещата и да не се налага да върши досегашната си работа, но това нямаше да се случи. Промяна, която да й позволи да започне живота си на чисто, би била истинско чудо, а Клаудия не вярваше в чудеса... поне в този вид чудеса.
– По дяволите, само това липсваше...
От размишленията й я изтръгна не толкова угасването на тока, колкото възклицанието на Нубия. Трябваше да потърси нещо, с което да се осветяват. Прекараха останалата част от бурята сред гръмотевици и на светлината на една свещ. Когато тя изгоря, Клаудия си спомни, че има парче фитил и побърза да измайстори фенер.
– Къде е газената ти лампа? – попита Нубия, като я видя да рови из чекмеджетата и да изважда празна туба от паста за зъби.
– Дадох я назаем на Хеорхина – отвърна Клаудия, докато се мъчеше да разтвори задната част на тубата. Накрая успя и я оформи като триножник.
– Учителката от втория етаж?
– Да.
– Газена лампа не се дава назаем.
– Сестра й от Банес пристигна – тя почисти остатъците от паста във вътрешността на тубата. – Представяш ли си? Живеят четирима в тази дупка, а сега са с трима повече, защото сестрата доведе децата си.
Постави фитила в тубата и извади единия край през горния отвор. Сложи чудноватия уред в буркана, наля в него малко керосин, който държеше в една консервна кутия. Пламъчето затрепери, в началото синкаво, после оранжево, и изпълни стаята с отражения.
– Трябва да кажа на майка Рита за това изобретение – каза Урсула.
Вечерта продължи на светлината на това приспособление. Клаудия поднесе бисквити и сирене (купени с долари от дипломатическия магазин) и наля вино (подарък от един турист). Разбира се, никой не попита – и тя не обясни – откъде бяха тези деликатеси.
– Ммм... Солени бисквити със сирене – изстена Нубия, сякаш беше получила оргазъм. – Ммм... Жълто сирене с дупки, с червена коричка, като онова, което даваха преди в рекламите... Солено, меко сирене, което не вони, а ухае възхитително, любимото сирене на мишоците на Уолт Дисни... Ммм... Сериозно се замислям дали да не си сменя професията.
– Нубия!
– Шегувам се, Урсулита. Кажи ми обаче истината, това сирене не е ли изкушение на сатаната?
Топовният гърмеж в девет отекна в стените на Стара Хавана, стигна до Сентро Хавана, мина през „Ведадо“ и продължи отвъд река Алмендарес, прекосявайки всички крайни квартали на града, като накара двата й милиона жители да погледнат машинално часовниците си.
– Трябва да тръгвам – обяви Урсула, която в този час имаше среща с още три монахини в една къща на шест пресечки от там.
– Рано е.
– За мен не. Освен това трябва да се върна при монахините. Наблизо са.
– Аха! – възкликна Нубия. – Така може да сте сигурни, че никоя няма да отиде да купонясва.
– Не става въпрос за недоверие, а за безопасност.
– Тогава ще те изпратя – заяви Нубия. – В този живот всичко се случва, човек излиза и го нападат по пътя... Така поне ще изнасилят мен, а ти ще избягаш. И без това няма какво да губя.
– Какви неща само говориш!
Приятелките се отдалечиха, докато Клаудия стоеше на прага, загледана в двата силуета, които изчезнаха в нощта. После затвори вратата, върна се на стола си и затвори очи. Мълчаливо призова Муба и изчака известно време, но негърката не се появи. Сякаш покровителката й я беше напуснала, изоставяйки я на благоволението на неизвестността.
2.
Бурята продължи повече от очакваното. Валя неспирно в продължение на три дни и три нощи; беше малък потоп, който наводни града, особено ниските райони на „Ведадо“. Вестниците и новините съобщиха с обичайната си шаблонност за положението, макар и да не наблегнаха върху най-трагичните подробности. Например, че много хора изгубиха малкото вещи, които имаха – хладилник, печка, мебели... В Стара Хавана беше по-зле – шест сгради се срутиха, а други двайсет бяха обявени за необитаеми заради течовете и пукнатините.