Опасността е в морето– повтори Индианеца на своя език на мъртвец и продължи да сочи към корабите, които вече се отдалечаваха. Клаудия обаче изтълкува предупреждението като нещо съвсем различно.
3.
Ако напиша речник с думите, използвани през тези години, непременно ще включаДИПЛО(съкратено от дипломатически магазин).1.Магазин, в който официалната валута на страната и лайно означават едно и също. 2. Малък прозорец към външния свят, с чиято помощ щастливците, притежаващи долари, превъзмогват депресията...На мен наистина ми повдигат духа. Ако не бяха чистите заведения с климатична инсталация, без мирис на гниещ от две седмици боклук, със светлини на тавана и аромата на хляб или на „Диор“, ако не бяха моментите, в които се телепортирам на друга планета, като в някой научнофантастичен филм, където един лъч те дезинтегрира, а после отново те събира на друго място, не знам какво щеше да стане с мен.
Когато за първи път влязох в един дипло, почти щях да получа инфаркт. Но не от алчност. Винаги съм се задоволявала с малко – например да мога да използвам дезодорант вместо магнезиево мляко или другата измишльотина, приготвена от настърган сапун, спирт и паста за зъби, която прогаря кожата на мишниците. Защото ние, кубинците, сме големи чистофайници. По-скоро с разранена кожа, отколкото смърдящи. Макар че бях на ръба на самоубийството от раните от спирта и циреите от магнезиевото мляко. Не знам, но ми се струва, че един дезодорант е скромно желание. Както и плодов сок от време на време. Или пържола. Е, може би месото е лукс, но малък, дребен лукс. Онези горе ядат месо всеки ден, а на нас ни казват, че трябва да продължим да се жертваме. Слушам ги и си спомням за онова скандиране:Четири крака – да!, два крака – да! да!52, защото тези хора са карикатура на прасетата от историята...
Искам да пиша, но вместо стихове излиза пяна53, е казал поетът. Искам да обичам, но вместо любов излиза омраза, отговаряме ние. Вината не е наша, тя е на лозунгите, които са навсякъде. Всеки път, когато видя някой от тях, си спомням думите на една достойна за Оруел тропическа песен: „Едно око винаги те гледа...“Big Brother is Watching You54. А аз се смеех на книгата. Колко е злъчен този човек, мислех си аз. Какъв параноик. Какъв откаченяк. А сега постоянно гледам през рамо, за да видя дали някой ме следи. Тази мания придобих в музея, когато започнах да забелязвам, че много неща, които споделях насаме с някого, после ми ги повтаряха на събранията – на мен и на другия човек, който се изненадваше като мен. Така разбрах, че някъде в музея трябва да има микрофони или скрити камери. Надявахме се, че не са навсякъде, но когато стана очевидно, че съществува поне един от тези апарати, настана паника. А испанецът ме пита откъде съм придобила навика да оглеждам стаята, да надзъртам под мебелите и да закривам с кърпа отвора на климатика. Казва, че миналата година му се случило същото с друга негова „приятелка“ – искаше да каже с друга курва, но тактично използва евфемизъм. Още не проумява, че са ни превърнали живота в ад. Затова още щом чух слуха, се втурнах към посолството. Не изчаках дори минутка. Може би това беше шансът ми да се махна, дори да се наложеше да работя с Давид, завързан на гърба ми, като негърка в Африка.