Най-после сандвичите и чашите с мохито пристигнаха. Разговорът временно затихна. Ядоха с ревността на богомолеца, който агонизира в пустинята и почти умиращ открива шепа плодове, оставени там от Божията ръка; ядоха с настървението на човек, който страда от толкова древен глад, че той вече е част от генетичната му памет. И докато засищаха този вековен апетит, изпитаха чувство на странно общение, сякаш ритуалът на храненето – толкова рядък, че изпълнението му придобиваше оттенък на магия – предвещаваше връзки, които щяха да преминат отвъд настоящето. Това ги накара да се почувстват успокоени в библейския смисъл на думата – бяха извършили свещенодействието на кубинеца.
Точно в този върховен момент, в който се наслаждаваше на хляба и свинското месо, подправено с лук, чесън и кисел портокал, и на сладникавото и ухаещо на мента питие, Клаудия видя познато лице, което й се усмихваше от другия край на бар-плота. Застина с последната хапка в ръка, загледана в жената, която си проправяше път сред хората и която никой друг не виждаше.
– Хубаво, че се храниш, момиче – каза й негърката с акцента си на наскоро дошла от Африка робиня, който дори смъртта не бе успяла да заличи, – но си отваряй добре очите и гледай с кого се събираш, защото току-виж храната ти излезе по-скъпа от глада.
– Има ли опасност? – попита Клаудия на висок глас, без да съобрази, че не е сама.
– Не слагай в устата ми неща, които не съм изрекла. Само ти казах да си отваряш добре очите, за всеки случай.
Рубен също бе престанал да яде, но по различни от Клаудия причини. Припомни си това, което току-що бе казал, но то нямаше връзка с нейния въпрос.
– Опасност? – повтори той.
Момичето обаче не му обърна внимание – широко отворените й очи бяха втренчени в неопределена точка.
– Клаудия? – отново я извика той.
Тя примигна и сякаш някаква пелена падна от очите й.
– Да?
– Какво ти става?
– Нищо, защо питаш?
– Какво каза за опасността?
– Нищо не съм казала.
Рубен предпочете да не настоява. Знаеше, че случилото се не беше нормално, но нямаше представа какво можеше да бъде. Реши да приеме невъзмутимото изражение на английски лорд, макар че вътрешно изпитваше любопитство. Каква странна жена! Толкова му харесваше, че почти го плашеше. Доизяде сандвича си, като я наблюдаваше с крайчеца на окото. Клаудия също изяде своя, като хвърляше скришни погледи към един ъгъл, където Рубен не успя да види нищо, колкото и да се взираше.
5.
... Само че не си се срещал с Мавърката. В сравнение с нея твоята Клаудия е пеленаче. Мавърката наистина не си поплюва. И с жена като нея няма пет-шест. Явно й се е случило нещо лошо. Досега не съм успял да разбера какво е, но сигурно й е вгорчило характера. Не знам защо, но имам чувството, че Мавърката, която познавам, не е истинската Мавърка. Интуицията ми го подсказва. Понякога се втренчваше пред себе си, сякаш виждаше неща, за които само тя знаеше. Дори изражението й се променяше и ставаше нежно. Но когато започвах да я подпитвам, нежността изчезваше и тя пак ставаше другата. Според мен тези настроения бяха свързани с някакъв мъж, защото тя има малък син, но никога не ми е говорила за баща му... Един Господ знае! Може да се е самоубил или да е напуснал страната. Знае ли човек... Но сякаш беше пропаднал вдън земя, защото през годината, в която излизахме заедно, никога не даде признаци на живот, а тя – свидетел съм на това – също не го потърси... Каквото и да й се беше случило, то се беше отразило на характера й. Аз обаче я съжалявах... И още я съжалявам. Не знам защо говоря в минало време, сякаш е умряла. Сигурно е подсъзнателно. Предполагам, че повече няма да се съберем. Виждал съм я случайно, но тя се прави, че не ме познава и дори не ме поздравява. Не я обвинявам. Бях женен, когато започнахме да излизаме, и имам три деца. Знаеш, че с дечурлига нещата се променят. Ще ти призная обаче, че ако не бяха те, щях да се разведа. Мавърката ми обърка живота... Живеех си толкова спокойно. Имах си моите „историйки“, но без да се напъвам. Всъщност не съм женкар. Разбира се, понякога съм му отпускал края, но много рядко. Освен това не обичам да си усложнявам живота. Интересува ме единствено да живея добре и постигнах това благодарение на работата си. Помощник съм на Тоньо, помнили ли го? Сега е месарят на квартала... Разбира се че завърших следването! Но за какво ми е диплома на икономист в страна, където икономиката отива по дяволите? Освен това знаеш ли колко печели един висшист? Двеста и петдесет песо – пет долара на месец. И какво, по дяволите, да правя с пет долара, при положение че имам жена и три деца? Да ти призная, бях готов да си прережа вените в деня, когато срещнах Тоньо в „Дос Ерманос“. Влязох в бара, за да забравя света. Там човекът ме върна към живота. Имал нужда от помощник, от човек, който да върши по-тежката работа – да реже месото, да го окачва на куките... Така щял да има повече време за жените си. Имаше три различни – две от тях бяха омъжени. Прави се пред тях на супермачо, на голям сваляч. Знам обаче, че спят с него, защото им увеличава дажбата месо... Не, приятел. Идва претеглено, но си има трикове. Тоньо е спец в тези неща. Сега имам допълнително месо за децата, а излишъка продавам на черния пазар. Припечелвам по някой и друг долар и с тях ходя в дипломатическите магазини и купувам най-различни неща, от олиото до шампоана. Повярвай ми, приятел, да си месар е истинска кариера. Откакто съм в този бизнес, жените ми налитат като мухи на мед... с тази разлика, че не съм такъв глупак като Тоньо. Знам, че мацките ме търсят заради допълнителната дажба месо, а не заради хубавото ми лице, но на мен какво ми пука, като няма да се женя за никоя от тях. Бизнесът вървеше чудесно, нещата се нареждаха от само себе си, когато се появи тази жена. Тогава животът ми се обърка. При това не си правех никакви илюзии за нея. В началото беше адски резервирана... Не, не се преструваше. Вече ти казах, че имаше някаква травма или нещо подобно... Не знам, човече, така и не научих! Уверявам те, че щях да се оженя за нея, ако не бяха децата. Тя също се влюби в мен; затова се разделихме. Както виждаш, такъв е животът. Нещата се усложниха. Аз бих я следвал до края на света, но на нея й писна от това положение. Според мен се уплаши от това, че се е влюбила, защото, след като ме заряза, известно време остана сама. После започна да ходи с други мъже, макар че нямаше нито един постоянен. И не мисли, че съм като Тоньо и че си измислям. Сиси ми каза. Сиси е една нейна приятелка, която спи с Тоньо. Каза ми, че Мавърката ме оставила, защото не искала да й се случи същото като предишния път. Колкото й да я притисках, не поиска да ми обясни какво се е случило „предишния път“. Така че продължих да бъда в неведение. Лошото е, че не успях да забравя. А знам, че трябва да го направя, защото тази жена не е за мен. Разбрах го от начина, по който гледаше в празното пространство и по отнесеното изражение, когато потъваше в спомените си.