– Много умно.
– И до какво заключение си стигнала? Луди ли сме, или какво?
– Много видения са реални, но природата им е толкова различна от всичко познато, че поради невъзможността да ги обясним, смятаме, че не съществуват.
Монахинята върна книгата на мястото й.
– Твърдят, че Юнг е бил полуеретик.
– Не полу, а пълен еретик – съгласи се Клаудия. – Според него мандалите и НЛО са свързани с Бог.
– Надявам се сега да не вземеш да станеш атеистка.
– Не се тревожи. Щом не си станал безбожник, след като си учил в тази страна, няма да станеш такъв дори и в следващия си живот... а аз издържах това изпитание.
6.
Момче, налей ми нещо – ракия, шльокавица, циан калий, спирт за горене, каквото имаш; няма да си тръгна оттук, докато не се натряскам. Е, как искаш да се успокоя, човече? Знаеш ли какво е да търсиш една жена цяла година и да я откриеш на пиацата? Направо ми падна ченето! Още утре ще отида в Гуанабакоа да ме пречистят. Да не се казвам Хилберто, ако не си избия тази жена от главата... Нищо в тази страна не ми върви както трябва. Може би лошият ми късмет има нещо общо с този проклет остров... Казах ли ти за посолството? Както предполагах – хиляди желаещи да се махнат. И знаеш ли какво? Беше партенка. Никакви мини в Австралия. Добре че успях да отворя паладара62си. Ако не беше той, щях да се обеся на някое дърво... Фасулско е, приятел. Всичко е контрабанда, но добре организирано. Шикарен бизнес, като на мафиотите. Представи си двор, пълен с дървета, с приглушена музика и маси с цветни плочки. Дори изнамерих лампи с абажур, като онези, които имаше педеругата, дето избяга през Мариел... Не, този беше пълна отрепка. Говоря за актьора, той беше много фин мъж. Как се казваше лампата, която имаше в трапезарията си? „Тифани“! Е, абажурът на моите е пластмасов, но трябва да го пипнеш, за да разбереш. Липсва ми единствено украса на стените. Слушай, ти можеш да ми измайсториш нещо. Ще ти платя в зелено, разбира се... Намерих си съдружник, който е управител на дипломатически магазин. От него купувам с долари стоката, която после препродавам. Наех Кача, активистката от комитета. Не, човече, отдавна се е отказала от комунизма. Сега е на страната на „доларите“ и е страхотна готвачка. Знаеш ли как се реших да й предложа работата? Веднъж, докато бяхме дежурни в комитета, тя ми каза: „Това вече не е революция, Хилбертико, това е инволюция“. Дори на най-глупавите хора понякога им идват блестящи мисли. И още там, в три след полунощ, сключихме сделка. Тя продължава да се преструва, че „сме социалисти, напред и все напред“, но живее от гущерите, които й давам... Паладарът ми е златна мина. Печеля достатъчно – за себе си, за да плащам на Кача и да купувам още стока от приятелчето в дипломатическия магазин. Разбира се, само който има долари, може да се храни в ресторанта ми. Съжалявам много, но трябва да правим жертви, както казва Върховният комедиант63, а сега, когато станах частник, не вярвам дори на майка си... Не си тръгвай, приятел, остани още малко. Всъщност и двамата сме прецакани. Предполагам какво си мислиш, но те уверявам, че аз съм много по-зле. Поне твоята мацка не е запалила червения фенер като моята. Едно е да се раздели с теб, и друго – да те зареже, за да стане курва. Мисля, че трябва да си направя посвещение или поне молитва за главата. Може би някой амулет, дори и малък, няма да ми дойде зле – един Елегуа64или нещо подобно. За всеки случай поставих петела на Осун65в двора. Така мога да го наблюдавам, за да не ме изненадат неподготвен, защото само това ми липсваше – ченгетата да влязат в къщата и да открият какво държа в килера... Все е нещо. Не знам какво друго да измисля, за да се отърва от тази лоша сянка. Като нищо някой ден и аз ще се кача в някоя лодка и няма да спра, докато не стигна до „Малекон“ и Деветдесета...
7.
По дяволите. Отново го сънува. Кога ще си го избие от главата? Откакто го срещна на улицата – или по-скоро откакто спа отново с него, образът му я преследваше в сънищата й. След толкова време... Но нямаше да го вижда повече, поне засега. При тези обстоятелства би било абсурдно. Само щеше да го нарани. Преди това обаче трябваше да промени живота си.
Дали Урсула щеше да успее да изпълни обещанието си? Струваше й се почти невъзможно – звучеше твърде хубаво, за да е вярно. Разбира се, щеше да се върне отново към мизерията, към безкрайните опашки за шепа ориз и парче хляб; но ако отново станеше предишната Клаудия, тогава щеше да има смелостта да го гледа в очите и не само него, но също Хилберто и останалите си познати. Естествено, щеше да се наложи да се раздели с вещите си, с всичко, което би могло да бъде някакъв знак за живота й в последно време. Щеше да продаде всичко, освен книгите и бельото си. Все щеше да измисли нещо – например някоя приятелка емигрантка, която е дошла на гости при семейството си и го подарила... Нямаше нищо по-унизително от това да ходиш със скъсано бельо. Беше ужасно преживяване както за нея, така и за много жени. В действителност много проститутки й бяха признавали, че са започнали този занаят заради чифт скъсани бикини. Беше нещо, което мъжете никога не биха разбрали. Дайте на жените красиво бельо от дантела или мека коприна, с кремави или ярки цветове и половината от проститутките ще изчезнат... поне тези, които нямат деца или семейство за изхранване. Така мислеше Клаудия, защото самата тя можеше да ходи със скъсани дрехи, с кожа, суха поради липса на кремове или раздразнена от сапуните с калиев карбонат, които даваха с купони; можеше да живее недохранена, анемична, боса, но ако усещаше върху кожата си милувката на сатенирано бельо, се чувстваше като кралица.