— Следващата ще бъде по-голяма. Опитай още веднъж. — Но вече наближаваше обяд и тя реши да изчакат следобеда. Върнаха се пеша до хотела, като носеха гордо рибите си, пиха по чаша бира преди обяда, обсъждайки улова с другите въдичари.
По-късно, след обяда, излязоха отново на същото място край реката и тя пак хвана риба, този път два фунта тежка, а Дуайт улови две по-малки риби, едната от които пусна обратно. Привечер седнаха да си починат, преди да тръгнат обратно за хотела — приятно уморени и доволни от изминалия ден, с рибата до тях. Бяха се облегнали на един камък край реката, пушеха и се наслаждаваха на последните слънчеви лъчи, които бързо чезнеха зад хълма. Захладяваше, но на тях не им се искаше да се разделят с ромона на реката.
Изведнъж Мойра се сети.
— Дуайт, онова автомобилно рали трябва да е свършило вече.
Той я погледна втренчено.
— Господи! Исках да го слушам по радиото. Съвсем забравих.
— И аз — каза тя. Настъпи мълчание. После момичето рече: — Трябваше да го слушаме. Така се чувствам малко егоистка.
— Нищо не бихме могли да променим, мила.
— Зная. Но все пак… Дано Джон е добре.
— Има новини в седем. Можем да ги чуем.
— Много ми се иска да разбера — каза тя. Огледа се наоколо — спокойна ромоляща вода, удължени сенки, златиста вечерна светлина. — Какво прекрасно място. Можеш ли да повярваш, наистина да повярваш, че няма да го видим пак?
— Аз си отивам вкъщи — каза той глухо. — Страната е великолепна, на мене ми хареса тук. Но това не е моята родина — ще се върна в родното си място, при моите близки. В Австралия ми хареса много, но съм щастлив, че се връщам най-после у дома, у дома в Кънектикът. — Той се обърна към нея. — Аз няма да видя всичко това отново, защото си отивам вкъщи.
— Ще кажеш ли на Шеърън за мен? — попита Мойра.
— Разбира се — отвърна Дуайт. — Може би тя вече знае.
Тя се втренчи в речните камъчета под краката си.
— Какво ще й кажеш?
— Много неща — каза Дуайт тихо. — Ще й разкажа как ти превърна в празник дните, които без теб щяха да бъдат ужасни, макар да знаеше от самото начало, че не можеш да очакваш нищо от мен. Ще й кажа, че благодарение на тебе аз съм се върнал при нея такъв, какъвто съм бил преди, а не пиян безделник. Ще й кажа, че с теб ми е било по-лесно да й остана верен и какво ти е струвало това.
Тя стана от камъка.
— Да се връщаме в хотела. Ще имаш късмет, ако повярва и една четвърт от всичко това.
Той също стана.
— Не мисля така. Сигурен съм, че ще повярва всичко, защото е истина.
Върнаха се в хотела с рибата в ръце. Измиха се и се срещнаха отново в барчето, за да пийнат нещо преди чая. Ядоха набързо и се върнаха при радиото за новините. След малко те започнаха, бяха главно на спортни теми. Докато Мойра и Дуайт седяха целите напрегнати, говорителят съобщи:
— „Днес в Турадин се проведе ралито за Голямата награда на Австралия, която беше спечелена от господин Джон Осбърн с кола «Ферари». Второто място…“
— О, Дуайт, той успя! — възкликна Мойра.
Наведоха се отново към радиото.
— „Ралито беше помрачено от големия брой катастрофи и нещастни случаи. От осемнадесетте стартирали само трима завършиха всичките осемдесет обиколки, шест от състезателите бяха убити на място при злополуки, а много други откарани в болница с тежки наранявания. Победителят, господин Джон Осбърн, караше внимателно през първата половина на състезанието и при четиридесетата обиколка беше на три обиколки зад водача — господин Сам Бейли. Малко след това господин Бейли катастрофира при завоя, известен под името Пързалката, и от този момент нататък «Ферарито» увеличи скоростта. На шестдесетата обиколка то излезе начело. Броят на участниците бе вече сведен до пет коли и от тогава до края господин Осбърн не беше сериозно застрашаван. На шестдесет и петата обиколка той постави нов рекорд на трасето, като го измина със скорост 97,83 мили в час — забележително постижение за този терен. След сигнал от екипа механици Осбърн намали скоростта и завърши ралито със средна скорост 89,61 мили в час. Господин Осбърн е служител в Организацията на Британската общност за научно-технически изследвания, той няма връзка с професионалния автомобилизъм и се състезава като любител.“
По-късно Мойра и Дуайт отидоха на верандата на хотела и преди да си легнат, погледаха черната линия на хълмовете в звездната нощ.
— Радвам се, че Джон постигна мечтата си — каза момичето. — Той го искаше толкова силно. С това кръгът на неговия живот се затваря.