— Никой ли не можа да го прекрати?
— Не зная… Някои безумства просто не могат да бъдат спрени. Искам да кажа, че ако няколко милиона души единодушно решат, че тяхната национална чест изисква да хвърлят на съседите си кобалтови бомби, ти и аз едва ли можем да направим нещо. Единствената надежда е да им се помогне да видят безумието си.
— Но как може да се постигне подобно нещо, Питър?
— Вестниците — каза той. — Би могло да се направи нещо чрез вестниците. Ние не го сторихме. Не го направи нито една нация, защото всички бяхме прекалено глупави. Искахме да виждаме в нашите вестници снимки на момичета по бански костюми и тлъсти заглавия за изнасилвания и нито едно правителство не беше достатъчно мъдро да повлияе върху това. А нещо можеше да се постигне чрез вестниците, ако бяхме малко по-мъдри.
Мери не разбра напълно неговите разсъждения.
— Радвам се, че сега няма вестници — каза тя. — Без тях е много по-добре.
Нов спазъм я разтърси и той й помогна да иде до банята. Докато тя беше там вътре, Питър се върна във всекидневната и се загледа в бебето. То беше много зле, а той не можеше да направи нищо, за да му помогне. Вече се съмняваше дали Дженифър ще изкара нощта. Мери също беше зле, макар че не толкова. Единственият здрав бе самият той, а не биваше да го показва.
Мисълта да живее след Мери го ужасяваше. Не би могъл да остане в жилището, а нямаше къде да отиде, какво да прави през малкото дни, които щяха да му останат. Мина му мисълта, че ако „Скорпиън“ е все още в Уилямстаун, би могъл да отиде с Дуайт Тауърс и да свърши в морето — морето, в което беше минал целият му живот. Но защо да го прави? Той не желаеше допълнителни дни, дарени му от някаква особеност в неговия метаболизъм. Искаше да остане със семейството си.
Мери го повика от банята и той отиде да й помогне. Доведе я до големия огън, който беше наклал, тя трепереше от студ. Направи й още едно горещо бренди с вода и покри раменете й с пухения юрган. Мери държеше чашата в двете си ръце и се мъчеше да укроти треперенето си.
След малко тя попита:
— Питър, как е Дженифър?
Той стана и отиде до креватчето, после се върна при нея.
— Сега е спокойна — каза той. — Мисля, че е все така.
— А ти как си?
— Ужасно. — Приведе се към нея и взе ръката й. — Но мисля, че ти си по-зле от мен — каза го, защото тя очевидно го знаеше. — Може би аз ще умра ден-два след теб, но не повече. Вероятно физически съм по-здрав.
Тя кимна бавно. После каза:
— Няма никаква надежда, нали? За никого от нас?
Той поклати глава.
— Никой не може да се справи с това, скъпа.
— Струва ми се, че утре няма да мога да ида и до банята — каза Мери. — Питър, скъпи, искам да свърша довечера и да взема Дженифър със себе си. Сърдиш ли ми се?
Той я целуна.
— Смятам, че е разумно. Аз също ще дойда с вас.
Тя произнесе с усилие:
— Ти не си толкова болен, колкото нас.
— Утре ще съм. Няма смисъл да продължавам.
Тя стисна ръката му.
— Какво трябва да направим, Питър?
Той помисли за миг.
— Ще отида да напълня грейките с топла вода и ще ги сложа в леглото. Ти си облечи чиста нощница, легни си и се стопли. Ще донеса Дженифър. Ще заключа къщата, ще ти донеса нещо топло за пиене и ще свършим заедно в леглото, с хапчето.
— Не забравяй да изключиш електричеството от шалтера — каза тя. — Мишки могат да прегризат някой кабел и да се подпали къщата.
— Ще го изключа.
Мери го погледна със сълзи в очите.
— Ще направиш ли каквото трябва с Дженифър?
Питър погали косата й.
— Не се тревожи — каза той нежно. — Ще го направя.
Той напълни грейките и ги постави в леглото, като смени чаршафите и го оправи така, че да изглежда свежо. После я заведе до банята. Отиде в кухнята, сложи чайника за последен път и докато заври водата, отново много внимателно прочете указанията върху червените картонени кутийки.
Наля врящата вода и върху поднос грижливо подреди термоса, две чаши, брендито и половин лимон и ги отнесе в спалнята. После изтика детското креватче на колелца обратно и го нагласи до тяхното легло. Мери лежеше в леглото, изглеждаше чиста и освежена. Тя се надигна леко, когато Питър дойде с детското креватче.
— Да вдигна ли Дженифър? — попита той, защото помисли, че тя иска да подържи бебето.
Мери поклати глава.
— Много е болна. — Седеше и наблюдаваше детето, а после уморено се облегна назад. — Предпочитам да я запомня такава, каквато беше, когато всички бяхме добре. Дай й от онова, Питър, и да свършваме.