— Ще последвам вашия пример — каза той. — През последната година съм изпил толкова кола, че подводницата ми може да плува в нея на перископна дълбочина. Малко алкохол ще ми дойде добре.
— И на мен също — отбеляза тя. Умело насочи екипажа по главната улица. Няколко коли стояха изоставени, паркирани диагонално по тротоара — вероятно повече от година. Толкова слабо беше движението по улиците, че те не представляваха никакво препятствие, освен това нямаше бензин, за да ги махнат. Мойра спря пред хотел „Пиър“, слезе, завърза поводите за бронята на една от колите и влезе със спътника си в Дамския салон.
— Какво да поръчам за вас? — попита американецът.
— Двойно бренди.
— С вода?
— Съвсем малко и много лед.
Той предаде поръчката на бармана и постоя замислен, а момичето го наблюдаваше. Тук не произвеждаха ръжено уиски, а от много месеци не внасяха скоч. Към австралийското уиски той имаше подозрение.
— Никога не съм пил брендито така. Как е?
— Не те отрязва, но те кара да настръхнеш. Добре е за стомаха. Заради това го пия.
— Все пак ще си остана на уиски. — Капитан Тауърс поръча и после се обърна към нея развеселен. — Доста си пийвате, а?
— Така казват. — Мойра пое питието, което той й подаде, и извади от чантата си пакет цигари, смес от южноафрикански и австралийски тютюн. — Ще си вземете ли една? Ужасни са, но само това намерих.
Той предложи една от своите, също толкова ужасни, и я запали. Мойра изпусна дълго облаче дим през ноздрите си.
— Важното е да има разнообразие. Как се казвате?
— Дуайт. Дуайт Лайънъл.
— Дуайт Лайънъл Тауърс. Аз съм Мойра Дейвидсън. Имаме скотовъдна ферма на около двадесет мили оттук. Вие сте капитанът на подводницата, нали?
— Да.
— И тази работа ви прави щастлив? — цинично попита тя.
— За мене беше голяма чест, че ми възложиха командването — каза той тихо. — И все още го смятам за голяма чест.
Мойра сведе очи.
— Съжалявам, че го казах. Когато съм трезва, ставам истинско прасе. — Изпи чашата си до дъно. — Поръчайте ми още едно, Дуайт.
За нея той поръча още едно, а за себе си реши да си остане с първото уиски.
— Кажете ми — попита момичето, — какво правите, когато сте в отпуск? Играете ли голф? Карате ли лодка? Ходите ли за риба?
— Най-вече ходя на риболов. — В съзнанието му изплува една безкрайно далечна почивка с Шеърън, но той прогони този спомен. Трябваше да се съсредоточи върху настоящето и да забрави миналото. — Май че е горещичко за голф. Капитан-лейтенант Холмс спомена нещо за плуване.
— Това е най-лесното. Днес следобед долу в клуба ще има ветроходна регата. Харесва ли ви такова нещо?
— Разбира се — каза той с видимо удоволствие. — Каква лодка има Холмс?
— Нещо, което се казва „Гуен-12“. Един вид плаващ сандък с платна. Не съм сигурна дали самият той ще иска да участва. Аз ще ви балансирам, ако той не желае.
— Щом ще караме лодка — изрече Дуайт решително, — по-добре е да престанем с пиенето.
— Няма да ви балансирам, ако сте си намислили да се държите като в американската флота. На нашите кораби няма сух режим.
— Добре — каза той помирително. — Тогава аз ще балансирам лодката.
Мойра се втренчи в него.
— Удряли ли са ви с бутилка по главата?
Дуайт се усмихна.
— Много пъти.
Тя пресуши чашата си.
— Добре де, изпийте поне още едно.
— Не, благодаря. Холмсови ще се чудят какво е станало с нас.
— Ще се досетят — каза момичето.
— Хайде. Искам да погледам света от бричката.
Той я поведе към вратата. Мойра вървеше с него, без да се съпротивлява.
— Искате да кажете от кабриолета.
— Не, не. Сега сме в Австралия. Бричка е.
— Точно тук ви е грешката. Това е кабриолет. От преди седемдесет години. Татко казва, че е бил направен в Америка.
Дуайт погледна двуколката с нов интерес.
— Я гледай — възкликна той, — чудех се къде съм я виждал преди. Дядо ми имаше точно такава под навеса за дърва, в Мейн, когато бях момче.
Не биваше да му позволява да си мисли за миналото.
— Постойте до главата на кобилата, докато дам назад — не я бива на заден ход.
Мойра се метна на седалката и дръпна така жестоко юздите на кобилата, че той трябваше да положи доста усилия да я задържи. Кобилата се изправи и го бутна с предните си копита, той успя да я насочи назад към улицата и се метна до момичето, преди да се понесат в лек галоп. Мойра каза: