Права е, помисли си той, по-добре беше да свършат бързо и да не се измъчват. Направи инжекцията в ръчичката на бебето. После се съблече, сложи си чиста пижама, загаси всички светлини в къщата, освен лампата до леглото, постави решетката пред камината във всекидневната и запали една свещ, която пазеха в случаи, че спре токът. Постави свещта на масата до леглото и изключи шалтера.
Отиде в леглото при Мери, разбърка напитките и извади таблетките от червените опаковки.
— За мен животът с теб беше чудесен — каза тя тихо. — Благодаря ти за всичко, Питър.
Той я привлече към себе си и я целуна.
— За мен също беше прекрасен. Нека свършим така.
Те поставиха таблетките в устата си и пиха.
Същата вечер Дуайт Тауърс позвъни на Мойра Дейвидсън в Харкъуей. Докато набираше, той се чудеше дали ще може да се свърже и ако се свърже, дали ще отговорят от другия край. Но автоматичната централа все още работеше и Мойра вдигна слушалката почти веднага.
— Я виж — каза той, — не бях сигурен, че ще ми отговориш. Как е при тебе, мила?
— Лошо — каза тя. — Струва ми се, че мама и татко вече са на път.
— А ти?
— И аз също, Дуайт. Ти как си?
— Бих казал, че и с мен е съвсем същото. Позвъних да ти кажа довиждане засега, мила. Утре сутринта ще изведем „Скорпиън“, за да го потопим.
— Няма ли да се върнеш?
— Не, мила. Няма да се връщаме. Просто ще свършим тази последна работа и после край. — Той замълча. — Позвъних, за да ти благодаря за последните шест месеца. За мен твоята близост означаваше много.
— За мен също — отвърна тя. — Дуайт, ако успея, може ли да дойда, за да те изпратя.
Той се поколеба за момент.
— Разбира се. Макар че не можем да чакаме. Момчетата и сега са много слаби, а до утре съвсем ще изнемощеят.
— В колко тръгвате?
— В осем. Веднага щом съмне.
— Ще бъда там — каза тя.
Той прати много поздрави на баща й и майка й и после затвори. Мойра отиде в спалнята на родителите си, където те лежаха в двойното легло. И двамата бяха по-зле от нея. Тя им предаде думите на Дуайт. Каза им какво иска да направи.
— Ще се върна за обяд — рече тя.
Майка й каза:
— Трябва да отидеш и да се сбогуваш с него, скъпото ми дете. Той ти беше толкова добър приятел. Но ако не сме тук, когато се върнеш, трябва да ни разбереш.
Тя седна на леглото до майка си.
— Толкова ли сте зле, мамо?
— Страхувам се, че е така, скъпа. А днес татко ти е по-зле от мен. Но имаме всичко необходимо в случай че стане прекалено лошо.
Баща й се обади тихо от леглото:
— Вали ли?
— В момента не, татко.
— Ще излезеш ли да отвориш вратата на оградата за добитъка, Мойра? Всички други врати са отворени, те трябва да стигат сеното.
— Веднага ще го направя, татко. Има ли нещо друго, което да свърша?
Той притвори очи.
— Поздрави Дуайт. Искаше ми се той да се ожени за тебе.
— И на мен — каза тя. — Но той е от онези мъже, които не променят живота си лесно.
Мойра излезе в нощта навън и отвори портата, провери дали и останалите врати в стопанския двор са отворени. Животните не се виждаха никъде. Върна се в къщата и каза на баща си какво е направила. Той като че ли се успокои. Нищо друго не искаха, тя ги целуна и двамата за лека нощ и си легна, като нави малкия будилник за пет часа, в случай че заспи.
Спа много малко. През нощта ходи до банята четири пъти и изпи половин бутилка бренди — единственото нещо, което, изглежда, стомахът й задържаше. Стана, когато иззвъня будилникът, взе си горещ душ, който я освежи, и си облече червената блуза и панталони, с които беше при първата среща с Дуайт преди толкова много месеца. Грижливо гримира лицето си и облече палтото. После тихо отвори вратата към стаята на родителите си и погледна вътре, като затулваше светлината от електрическото фенерче между пръстите си. Баща й като че ли спеше, но майка й се усмихна от леглото; те също бяха ставали и лягали почти през цялата нощ. Тя влезе тихо и целуна майка си, после тръгна, като затвори безшумно вратата след себе си.
Взе от килера нова бутилка бренди и отиде при колата, запали мотора и подкара по пътя за Мелбърн. Близо до Оуклей спря на пустия път под сивата утринна светлина и отпи от бутилката, после продължи.