— Не я сдържа на едно място. Хълмът ще я оправи за две минути. Тия гадни асфалтови пътища…
Американецът седеше и се държеше здраво за седалката, докато се носеха в кариер по пътя; кобилата залиташе и се плъзгаше по гладкия асфалт, а той се чудеше как едно момиче може да кара кон толкова лошо.
След няколко минути пристигнаха в къщата на Холмсови. Кобилата бе потънала в пот. Капитан-лейтенантът и съпругата му излязоха да ги посрещнат.
— Съжалявам, че закъсняхме — каза момичето невъзмутимо. — Не можах да накарам капитан Тауърс да подмине кръчмата.
— Личи, че си наваксвала загубеното време — отбеляза Питър.
— Беше голямо препускане — обади се командирът на подводницата. Той слезе и се запозна с Мери. После се обърна към момичето:
— Какво ще кажете, да я поразтъпча ли малко надолу-нагоре, докато й мине потта?
— Чудесно — каза момичето. — Трябва да се разпрегне и да се отведе на заграденото място пред конюшнята — Питър ще ви покаже. Аз ще помогна на Мери за обяда. Питър, Дуайт иска да кара лодката ти следобед.
— Не съм казвал такова нещо — запротестира американецът.
— Но искате… — Тя огледа кобилата. Добре, че баща й не беше там да види. — Изтрийте я с нещо. Отзад под овеса има един парцал. Ще я напоя по-късно, след като ние си пийнем.
Този следобед Мери си остана вкъщи с бебето, за да подготви спокойно всичко за вечерта, а Дуайт Тауърс подкара несигурно велосипеда си заедно с Питър и Мойра към морския клуб. Заминаха с хавлии на вратовете и бански костюми, натъпкани в джобовете. Преоблякоха се в клуба в очакване на голямото състезание. Лодката представляваше един засмолен шперплатов сандък с малък кубрик и добре опънато платно. Те стъкмиха платното и въжетата, спуснаха я във водата и застанаха на стартовата линия пет минути по-рано; платноходката караше американецът, Мойра балансираше, а Питър наблюдаваше състезанието от брега.
Те плаваха по бански костюми: Дуайт Тауърс в стари сиво-бежови гащета, а момичето в бял костюм от две части; носеха си ризи в лодката, за да не изгорят от слънцето. Няколко минути маневрираха наоколо под топлото слънце, зад стартовата линия, като се въртяха в кръг сред още дузина състезатели от различни класове. Командирът не беше карал платноходка няколко години и никога преди това не беше управлявал лодка точно от този тип. Тя обаче бе доста маневрена и Дуайт скоро разбра, че е много бърза. До момента, когато прозвуча стартовият изстрел, лодката вече бе спечелила доверието му и след състезанието, включващо три обиколки на триъгълник, те се наредиха на пето място.
Както обикновено, в залива Порт Филип духаше много силен вятър. След първата обиколка той се засили още повече и те заплаваха с планшира под нивото на водата. Капитан Тауърс беше твърде зает с шкота, с румпела и с усилията да държи лодката по курса, че да обръща внимание на нещо друго. Започнаха втория кръг, лавираха по посока на по-далечния завой сред ярка слънчева светлина и облаци от диамантени пръски, американецът беше толкова погълнат, че не забеляза как момичето подритна една намотка от гротшкота около кнехта и метна отгоре кливерния шкот. Приближиха се до шамандурата и Дуайт умело я заобиколи, като изправи румпела и освободи шкота, който се размота около два фута и после се заплете. Връхлетя ги нов порив на вятъра и преобърна платноходката, а платната легнаха върху водата. Двамата заплуваха отстрани.
— Защо не задържахте — обвини го Мойра. А после извика: — Ах, по дяволите, отвърза ми се сутиенът!
Тя се гмурна под водата и направи безуспешен опит да завърже връзките отзад на гърба си, но банският се изплъзна от ръцете й и се понесе покрай нея. Момичето го грабна и извика:
— Идете от другата страна и седнете на подвижния кил. Така ще се изправи.
Мойра плуваше до него. В далечината видяха, че бялата моторна спасителна лодка завива и се насочва към тях.
— Сега пък спасителният катер — от трън та на глог! — възкликна момичето. — Дуайт, помогнете ми да си сложа това, че идват.
Тя би могла да се справи чудесно и сама, като легне по корем във водата.
— Така е добре, вържете го здраво. Не чак толкова стегнато, не съм японка. Така е добре. Сега дайте да изправим лодката и да продължим състезанието.
Мойра се покатери върху подвижния кил, който стърчеше хоризонтално от корпуса на нивото на водата и застана отгоре, като се държеше за планшира, докато Дуайт плуваше отдолу, удивен от нежната й фигура и от нейната дързост. Заедно с нея той натисна плота на кила с цялата си тежест, лодката вдигна подгизналите си платна от водата, поколеба се за миг и после се изправи стремително. Момичето се прехвърли през борда в кубрика и се строполи, освобождавайки гротшкота, а Дуайт изпълзя до нея. Минута, преди спасителният катер да ги достигне, лодката потегли несигурно под тежестта на мокрите платна.