— Друг път внимавайте — каза Мойра строго. — Този бански костюм е само за слънце. Не е предназначен за плуване.
— Не зная как се случи — извини се той. — Като че ли всичко вървеше добре.
Финишираха предпоследни без други инциденти. Отправиха се към брега и Питър влезе във водата чак до кръста, за да ги посрещне. Той хвана лодката и я обърна срещу вятъра.
— Как беше плаването. Видях, че се преобърнахте.
— Прекрасно плаване — отговори момичето. — Дуайт ни преобърна, а после сутиенът ми се развърза — така или иначе, не липсваха вълнуващи преживявания. Нито миг скука. Лодката ти върви чудесно, Питър.
Те скочиха във водата и изтеглиха лодката на пясъка, свалиха платната и я поставиха върху хелинга3, за да я качат на брега. После се изкъпаха покрай пристана и седнаха да пушат под топлите лъчи на залеза. Скалата зад тях ги пазеше от вятъра, духащ откъм брега.
Американецът погледна синята вода, червената скала, закотвените моторни лодки, полюшващи се върху водата.
— Много хубаво място — каза той замислено. — Имате си чудесен малък клуб.
— Тук не вземат плаването много на сериозно — забеляза Питър. — Това е тайната.
— Това е тайната и за всичко останало — обади се момичето. — Кога ще пийнем пак, Питър?
— Гостите ще пристигнат около осем часа — каза й той и се обърна към Дуайт. — Тази вечер сме поканили няколко души у дома. Първо ще отидем да вечеряме в хотела. Така ще улесним домакинята.
— Разбира се. Чудесно.
— Да не заведете капитан Тауърс пак в хотел „Пиър“ — каза момичето.
— Там смятах да вечеряме.
— Струва ми се, че не е много разумно — каза тя мрачно.
Американецът се засмя.
— Хубава репутация ми създавате.
— Вие сам си я създавате. А аз правя всичко по силите си, за да ви оправдая. Няма да казвам как ми свалихте сутиена.
Дуайт Тауърс я погледна несигурно и после се засмя. Смя се така, както не беше се смял от година, невъзпиран от мисли за онова, което се беше случило.
— Добре — каза най-после той. — Ще запазим това в тайна само между нас двамата.
— Аз ще я пазя — каза Мойра строго. — А вие сигурно ще разкажете на всички още тази вечер, само като си пийнете малко…
— Време е да се преобличаме — обади се Питър. — Казах на Мери, че до шест ще си бъдем вкъщи.
Тръгнаха надолу по кея към съблекалните, преоблякоха се и се качиха на велосипедите. Когато стигнаха в къщата, завариха Мери на поляната да полива градината. Обсъдиха как и с какво да слязат до хотела и решиха да впрегнат кобилата и да идат с кабриолета.
— Така ще бъде най-добре за капитан Тауърс — каза момичето. — Никога няма да успее да се изкачи обратно по хълма след още един сеанс в хотел „Пиър“.
Тя се отдалечи с Питър към заграденото място пред конюшнята, за да хванат и впрегнат кобилата. Мойра пъхна юздечката между зъбите и промуши ушите й през оглавника. После попита:
— Добре ли се справям, Питър?
Той се ухили.
— Отлично се справяш. Нито миг скука.
— Нали Мери каза, че иска точно това. Във всеки случай още не е заронил сълзи.
— По-скоро ще спука кръвоносен съд, ако продължиш да го нападаш.
— Не съм сигурна, че ще мога. Изиграх си почти целия репертоар. — Тя нагласи аръша върху гърба на кобилата.
— Нощта ще те вдъхнови отново.
— Може би.
Вечерта напредваше. Вечеряха в хотела и подкараха обратно нагоре по хълма по-спокойно отпреди, разпрегнаха кобилата, оставиха я в заграденото място пред конюшнята за през нощта и се приготвиха да посрещнат гостите в осем часа. На скромното малко събиране дойдоха четири двойки: млад лекар със съпругата си, още един морски офицер, един весел младеж, птицевъд, и младият собственик на малко машиностроително предприятие. Три часа те танцуваха и пиха заедно, усърдно избягвайки всякаква сериозна тема за разговор. В топлата нощ стаята ставаше все по-гореща и по-гореща, саката и вратовръзките бяха свалени още в началото, а грамофонът не спираше да върти една огромна купчина от плочи, половината взети назаем за вечерта. Въпреки широко отворените прозорци зад мрежата за мухи, стаята се изпълни с цигарен дим. От време на време Питър изпразваше пълните пепелници в кошчето за смет, а Мери събираше празните чаши, отнасяше ги в кухнята да ги измие и ги връщаше отново. Накрая, около единадесет и половина, тя внесе поднос с чай, кифли с масло и торта — обичайният за Австралия знак, че празненството е към края си. Малко по-късно гостите започнаха да се сбогуват, клатушкайки се на своите велосипеди.