Мойра и Дуайт изпратиха доктора и съпругата му по автомобилната алея до края на двора. После тръгнаха обратно към къщата.
— Хубава вечер — каза командирът на подводницата. — Всички са наистина много мили.
В градината беше прохладно и приятно след задуха в къщата. Нощта беше много спокойна. Между дърветата виждаха бреговата линия на Порт Филип, която се простираше под ярката светлина на звездите от Фолмаут чак до Нелсън.
— Вътре беше ужасно горещо — отбеляза момичето. — Ще постоя още малко тук, преди да си легна, искам да се поосвежа.
— По-добре да ви донеса нещо да се наметнете.
— По-добре ми донесете едно питие, Дуайт.
— Безалкохолно?
Мойра поклати глава.
— Около инч и половина бренди и много лед, ако е останало нещо.
Той я остави и влезе, за да й донесе питието. Когато излезе отново с по една чаша в двете си ръце, тя седеше в тъмнината към края на верандата. Взе чашата и му благодари, а той седна до нея. След шума и бъркотията на вечерта нощното спокойствие в градината беше истинско облекчение за него.
— Хубаво е да се поседи за малко тук, на спокойствие.
— Докато започнат да хапят комарите. — Задуха топъл лек ветрец. — Може и да не почнат при тоя вятър. Ако си легна сега, няма да мога да заспя, така съм се подула. Ще лежа само и ще се мятам цяла нощ.
— До късно ли сте стояли снощи?
— Да. И предишната нощ.
— Поне веднъж можете да опитате да си легнете по-рано.
— Каква е ползата? Каква е ползата сега? — Той не направи опит да й отговори и след малко Мойра попита: — Защо Питър ще идва с вас на „Скорпиън“, Дуайт?
— Той е нашият нов офицер за свръзка.
— Преди него имахте ли друг?
Дуайт поклати глава.
— Никога не сме имали преди.
— Защо тогава са ви дали сега?
— И аз бих искал да знам. Може би се предвижда курс в австралийски води. Не съм получил заповед, но така се говори. Изглежда, че във вашата флота капитанът е последният човек, който научава.
— Къде казват, че ще ходите, Дуайт?
Той се поколеба за миг. Сега предпазливостта беше отживелица, макар че трябваше да положи усилие, за да си го припомни: след като вече нямаха ни един враг в целия свят, предпазливостта не беше нищо друго, освен навик.
— Казват, че ще правим малък курс до Порт Морсби. Може да е само слух, но друго не съм чул.
— Но Порт Морсби е извън строя, нали?
— Така мисля. От доста време не са получавали никакви радиограми.
— Вие не можете да слезете на брега, ако градът е засегнат, нали?
— Все някога някой трябва да отиде и да види. Няма да напускаме подводницата, освен ако нивото на радиацията е близко до нормалното. Ако е високо, дори няма да изплуваме на повърхността. Но някой трябва да отиде и да види. — Дуайт млъкна и под звездната светлина в градината настъпи тишина. — Има много места, където някой трябва да отиде и да види — каза най-сетне той. — Все още идват радио предавания от някакво място близо до Сиатъл. Без никакъв смисъл, просто от време на време някаква бъркотия от точки и тирета. Понякога минават седмици и чак тогава пак се появяват. Може би там някой е жив и не знае как да си служи с радиопредавателя. Горе, в Северното полукълбо, има много странни неща — някой трябва да отиде и да види.
— Възможно ли е да има живи там?
— Не вярвам. Не че е невъзможно. Но те би трябвало да живеят в херметически затворено помещение, въздухът, идващ отвън да се филтрира, да имат предварително приготвени запаси от храна и вода. Не изглежда вероятно.
Тя кимна.
— Вярно ли е, че Кернс е също засегнат, Дуайт?
— Вероятно и Кернс, и Даруин. Може би ще трябва да идем да видим и тях. Може би точно затова Питър е назначен на „Скорпиън“. Той познава тези води.
— Някой казваше на татко, че в Таунсвил вече има случаи на лъчева болест. Мислите ли, че е възможно?