Выбрать главу

Тя отпи голяма глътка от чашата и я отстрани с отвращение от себе си.

— Господи, каква е тая гадост, с която се наливам?

Американецът стана, взе чашата и я помириса.

— Това е уиски.

Мойра я взе обратно от него и също я помириса.

— Така е. Сигурно ще ме убие след всичкото бренди. — Вдигна чашата с чист алкохол, изпи я на един дъх и хвърли леденото кубче в тревата.

Вече не съвсем устойчива, обърна лице към него под звездната светлина.

— Никога няма да имам семейство като Мери — промълви тя. — Толкова е нечестно. Дори да ме вземеш в леглото си тая нощ, пак няма да имам семейство, защото няма да има време. — Тя се изсмя истерично. — Наистина е дяволски смешно. Мери се страхуваше, че ти ще зарониш сълзи, като видиш бебето и пелените на въжето. Също като командира на ескадрила от Кралските военновъздушни сили, който преди им беше на гости. — Мойра започна да заваля думите. — Непрекъснато го ззза-а-нимавай… — Тя залитна и се хвана за един от стълбовете на верандата. — Това ми повтаряше: нито миг скука. Не му давай да види бебето, че сигурно… сигурно ще се разплаче. — По бузите й започнаха да се стичат сълзи. — Тя и не помисли, че може аз да се разрева, а не ти.

Свлече се край верандата, обляна в сълзи. За миг командирът на подводницата се поколеба, поиска да я докосне по рамото, но после се отдръпна, незнаещ какво да прави. Накрая се обърна и влезе в къщата. Откри Мери в кухнята да почиства след събирането.

— Госпожо Холмс — каза той малко стеснително. — Бихте ли излезли да се погрижите за госпожица Дейвидсън. Току-що изпи пълна чаша чисто уиски след брендито. Предполагам, че някой ще трябва да я отведе в леглото й.

Втора глава

Бебетата не се интересуват, че е неделя или че е имало гости до среднощ; към шест часа на другата сутрин Холмсови вече бяха станали — Питър натискаше педалите на своя велосипед с ремаркето зад него на път за млякото и каймака. Той постоя малко с фермера, за да обсъдят как да нагодят прикачвача и оста за новото ремарке и да начертаят няколко скици, по които да работи механикът.

— Утре трябва да започна службата — рече Питър. — За последен път идвам за млякото.

— Всичко ще бъде наред — каза господин Пол. — Разчитайте на мене. Вторник и събота. Аз ще се погрижа госпожа Холмс да получава мляко и каймак.

Питър се върна у дома си към осем, обръсна се, взе душ, облече се и помогна на Мери за закуската. Капитан Тауърс се появи около девет без четвърт, освежен и спретнат.

— Снощното събиране беше много хубаво — каза той. — Не помня откога не съм прекарвал така добре.

— Тук около нас живеят много мили хора — отвърна домакинът, погледна своя командир и се усмихна. — Извинете за Мойра. Обикновено не стига до припадъци.

— От уискито беше. Не е ли станала още?

— Не съм и очаквал да се събуди толкова рано. През нощта, около два, чух някой да повръща. Предполагам, че не сте били вие?

Американецът се засмя.

— Не, сър.

Закуската беше сервирана и тримата седнаха на масата.

— Искате ли да поплуваме пак тази сутрин? — попита госта си Питър. — Изглежда, че и днес ще бъде много горещо.

Американецът се поколеба.

— По-скоро бих желал да ида на църква в неделя сутрин. Като у дома. Дали има англиканска църква наоколо?

— Тук долу под хълма — каза Мери. — Само на около миля. Службата е в единадесет часа.

— Ще се поразходя дотам. А това няма ли да обърка вашите планове?

— Разбира се, че не, сър — отвърна Питър. — Но няма да мога да дойда с вас. Ще трябва да посвърша доста неща тук, преди да започна на „Скорпиън“.

Капитанът кимна.

— Разбира се. Ще бъда тук за обяд, а после ще трябва да се върна на кораба. Искам да взема някой влак към три.

Той тръгна надолу към църквата под топлите слънчеви лъчи. Имаше много време и пристигна четвърт час преди службата, но влезе вътре. Помощникът на пастора му подаде молитвеник и книжка с химните, той си избра място в дъното на църквата, защото редът на службата му беше още непознат, а оттам можеше да вижда кога другите хора коленичат и кога се изправят. Дуайт каза традиционната молитва, научена още през детството, после седна и се огледа наоколо. Малката църква приличаше много на църквата в родния му град, в Мистик, Кънектикът. Дори миришеше като нея.

Тази Мойра Дейвидсън, изглежда, беше съвсем объркана. Пиеше прекалено много, но някои хора никога не могат да приемат нещата такива, каквито са. Въпреки това тя беше добро момиче. Помисли си, че Шеърън би я харесала.