— Той вече е тук, сър. Пристигна тази сутрин. Оставих го в каюткомпанията и наредих на офицера на вахта да му определи каюта.
Капитанът повдигна вежди.
— Я виж ти! Как изглежда?
— Много висок и слаб. С кестенява коса. С очила.
— На колко години е?
— Малко по-възрастен от мене, бих казал. Под тридесет.
Капитанът помисли малко.
— Ще стане май много населено в каюткомпанията. Ще го сложим заедно с капитан-лейтенант Холмс. Трима души ли имате на борда?
— Тъй вярно. Айзакс, Холман и Де Врийс. Боцманът Мортимър е също тук.
— Кажи на боцмана да намери място за още едно походно легло в предната част на сектор Б, напречно на кораба, към десния борд. Може да вземе едно от предните торпедни помещения.
— Да, сър.
Заедно със своя офицер командирът Тауърс прегледа останалите радиограми и после изпрати лейтенанта да покани господин Осбърн в каютата. Когато цивилният се появи, той му предложи стол, подаде му цигара и освободи офицера си.
— Е, господин Осбърн, каква изненада. Току-що прочетох заповедта за назначаването ви при нас. Радвам се да се запозная с вас.
— Страхувам се, че решението е твърде внезапно — каза ученият. — Аз научих едва онзи ден.
— Това е честа практика при военните. Е, добре, да започнем с най-важното. Как са трите ви имена?
— Джон Сиймор Осбърн.
— Женен?
— Не.
— Добре. На борда на „Скорпиън“ или на борда на който и да е военен плавателен съд ще се обръщате към мене с „капитан Тауърс“ и от време на време ще ми казвате „сър“. На брега, извън служба, за вас името ми е Дуайт, но не и за по-младшите офицери.
Ученият се усмихна.
— Слушам, сър.
— Били ли сте някога в подводница?
— Не.
— Докато посвикнете, ще ви се струва малко тесничко и неудобно. Определил съм ви каюта в офицерския сектор, ще се храните с офицерите в каюткомпанията. — Той погледна елегантния сив костюм на учения. — Ще имате нужда от облекло. Обърнете се към капитан-лейтенант Холмс, щом дойде утре сутринта на кораба, и поискайте да ви даде облекло от склада. Ще оплескате целия си костюм, ако слезете с него в „Скорпиън“.
— Благодаря, сър.
Капитанът се облегна на стола и погледна учения, изучавайки сухото му интелигентно лице, отпуснатата и тромава фигура.
— Кажете ми, с какво ще се занимавате по време на тази експедиция?
— Наредено ми е да правя наблюдения и да отбелязвам радиоактивното ниво — атмосферното и морското, и особено под повърхността, а също и радиоактивната интензивност в корпуса на подводницата. Доколкото разбирам, ще поемете курс на север.
— Това е разбрал всеки, освен мене. Сигурно е истина и се надявам, че все един ден ще ми бъде съобщено. — Капитанът се намръщи леко. — Допускате ли повишаване на радиоактивното ниво вътре в корпуса?
— Не вярвам. Много се надявам, че няма да се случи. Едва ли е възможно, когато сте потопени, освен при някакви изключителни обстоятелства. За всеки случай трябва да се държи под око. Доколкото разбирам, ще искате веднага да научавате за всяко по-значително покачване.
— Естествено.
Те продължиха да разискват технически въпроси. Повечето от приспособленията, които Осбърн беше донесъл със себе си, бяха леснопреносими и не изискваха специален монтаж. После, в падналия сумрак, той облече работен комбинезон, взет назаем от капитана, и слезе с Дуайт в „Скорпиън“, за да провери дозиметъра, монтиран върху кърмовия перископ, и да състави програма за неговото тариране по един стандартен прибор, когато влязат в залива. Подобна проверка трябваше да се направи и на дозиметъра в машинния отсек. Единият от останалите два торпедни апарата се нуждаеше от малко преустройство, за да се използва при вземане на проби от морската вода. Вече се беше стъмнило, когато те се качиха обратно на „Сидни“, за да вечерят в огромната, ехтяща, празна каюткомпания.
На следващия ден настъпи шумно оживление. Предобед Питър се качи на самолетоносача и първото нещо, което направи, беше да се обади по телефона на един свой приятел от Оперативния отдел, за да му напомни, че би било най-малкото любезно да се съобщи на капитана онова, което беше вече известно на австралийските офицери под негово командване и да му се изпрати радиограма с молба да даде мнението си за предстоящите операции. До вечерта радиограмата беше получена и обсъдена, Джон Осбърн бе подходящо облечен за живот в подводница, работата върху изхода на торпедната тръба в кърмовата част беше довършена и двамата австралийци вече подреждаха нещата си в малкото пространство, отредено им за лични вещи. Тази нощ те спаха на „Сидни“, а на „Скорпиън“ се прехвърлиха във вторник сутринта. За час-два бяха довършени още някои дребни работи и Дуайт докладва готовността на подводницата за изпитания в открито море. Те получиха разрешение за отплаване, обядваха на „Сидни“ и потеглиха. Дуайт направи поворот и пое курс към Хедс при минимална скорост.