— Дълга история — каза той. Постави велосипеда и колелата на верандата. — Искам да си взема първо един душ и после ще ти разкажа.
— Кажи ми само — хубаво или лошо?
— Хубаво. Плаване до април. После нищо.
— О, Питър — извика тя, — това е чудесно! Върви да си вземеш душ и после ще ми разкажеш подробно. Ще изнеса шезлонгите, имаме и бира в хладилника.
Четвърт час по-късно, освежен, в риза с отворена яка и леки памучни панталони, той седеше на сянка със студената бира и разказваше. Накрая попита:
— Познаваш ли капитан Тауърс?
Тя поклати глава.
— Джейн Фриймън ги познава всички от едно увеселение на „Сидни“. Каза, че бил доста симпатичен. Как го виждаш като началник?
— Струва ми се, че ще е добър — отвърна той. — Разбира си от работата. Сигурно отначало ще е малко необичайно, нали подводницата е американска. Но да си призная, харесаха ми всички. Поизложих се, като си поръчах джин с битер. — Той се засмя и й разказа.
— Точно това каза и Джейн. Те пият на брега, но никога на кораба. Изглежда, въобще не пият в униформа. Поръчали си някакъв блудкав плодов коктейл. Всички останали се наливали като смоци.
— Поканих го за почивните дни. Ще пристигне в събота сутринта.
Мери го погледна смаяно.
— Капитан Тауърс?
Той кимна.
— Чувствах, че трябва да го поканя. Всичко ще бъде наред.
— О, Питър… няма да е така. Те вече не могат да се чувстват добре. За тях е твърде болезнено да влизат в домовете на хората.
Питър се опита да я успокои.
— Той е различен. Освен това е доста по-възрастен. Вярвай ми, всичко ще бъде наред.
— Точно така ми казваше и за онзи командир на ескадрила от Английските военновъздушни сили. Как се казваше, забравих му името. Онзи, дето плака.
Не искаше да му напомнят за онази вечер.
— Зная, че им е трудно. Идват в нечий дом, а в него бебето и всичко останало… Но повярвай ми, с този няма да е така.
Мери се примири с неизбежното.
— Колко време ще остане?
— Само за една нощ. Трябвало да се върне на „Скорпиън“ в неделя.
— Ако е само за една нощ, няма да е толкова лошо… — Тя поседя за миг замислена, леко смръщена. — Въпросът е да се измислят разни занимания. През цялото време да е зает. Нито миг скука. Това ни беше грешката с оня от Английските военновъздушни сили. Какво обича да прави?
— Да плува. Иска да поплува.
— Кара ли лодка? В събота има състезания.
— Не съм го питал. Няма начин да не кара. Такъв човек изглежда.
Мери отпи от бирата.
— Можем да го заведем на кино — замислено каза тя.
— Какво дават?
— Не зная. Всъщност няма значение, стига да има непрекъснато занимание.
— Може би няма да е много подходящо, ако филмът е за Америка. Ами ако попаднем на някой, заснет в родния му град.
Тя го погледна смаяно.
— Би било ужасно! Къде се намира родният му град, Питър? В коя част на Америка?
— Нямам представа. Не го попитах.
— Божичко, трябва да измислим нещо за вечерта, Питър. Струва ми се, че най-безопасен ще е някой английски филм, но в момента може да не дават такива.
— Можем да поканим приятели — предложи той.
— Ще се наложи, ако няма английски филм. Май така ще е по-добре. — Тя поседя замислено и после попита. — Знаеш ли дали е бил женен?
— Не зная. Предполагам, че е бил.
— Може би Мойра Дейвидсън ще дойде да ни помогне — каза тя замислено. — Ако няма други ангажименти.
— Ако не е пияна — отбеляза Питър.
— Тя не е такава през цялото време — отвърна жена му. — Във всеки случай ще поддържа настроението.
Той обмисли предложението.
— Това не е лоша идея. Трябва да й обясня какво да прави. Нито миг скука. В леглото или вън от него.
— Нали знаеш, че не е такава. Само така изглежда.
Той се ухили.
— Добре, както кажеш.
Още същата вечер позвъниха на Мойра Дейвидсън и й казаха какво предлагат.
— Питър е сметнал, че трябва да го покани — каза й Мери. — Искам да кажа, че той е новият му командир. Но нали знаеш какви са и как се чувстват, когато отидат в нечия къща с деца и мирис на пелени, с биберони и какво ли не още. Така че ние решихме да поразчистим малко къщата, да приберем всичко това и да се опитаме да го поразвеселим — да не скучае нито миг, нали разбираш? Работата е там, че сама с Дженифър едва ли ще успея да се справя с всичко. Ще можеш ли да дойдеш и да ни помогнеш, скъпа? Страх ме е само, че ще трябва да спиш на походно легло във всекидневната или, ако предпочиташ, навън, на верандата. Само за събота и неделя. От тебе се иска да го занимаваш през цялото време. Нито миг скука. Решихме в събота вечер да поканим някои хора.