По полиците на близката парфюмерия бяха наредени сини и кехлибарени стъклени шишенца с елегантна форма и дълги шии като на лебеди. Жена в бяла престилка капна върху китките ни масла с аромат на сандалово дърво, кафе, иланг-иланг, мед, жасмин и рози. В крайна сметка уханията ни замаяха до такава степен, че ни прилоша и се наложи да излезем на чист въздух. После отидохме в скъп магазин за обувки, където се разположихме върху златни канапета с позлатени облегалки за ръце и крачета с формата на лъвски лапи. Зад украсената с диаманти витрина на магазина се виждаха стъклени полици, върху които подобно на редки бижута бяха подредени обувки с остри токове, пантофки от крокодилска кожа и лилави сандали. Спомням си как продавачът на обувки коленичи в краката на мама, сякаш беше Савската царица, а тя кокетно завъртя глезена си, за да мога да видя златистия сандал в профил, и попита:
– Е? Какво ще кажеш, Хасан?
Преди всичко обаче си спомням, че по пътя обратно към автобусната спирка минахме покрай висока сграда с офиси, на чийто партер имаше шивашко ателие, магазин за канцеларски материали и някакъв чудноват ресторант на име „Ла Фуршет“. Над ресторанта се беше надвесила циментова козирка, от която стърчеше унило френско знаме.
– Ела, Хасан – каза мама. – Хайде да пробваме.
Кикотейки се, двамата се втурнахме нагоре по стълбите, понесли торбите с покупки, и минахме през тежката врата. Веднага след това обаче застинахме на място. Отвътре ресторантът беше тъмен и мрачен като джамия. Във въздуха се носеше киселият мирис на вносни цигари и говеждо, мариновано във вино. Единственият източник на светлина бяха мъждивите сферични лампи, които висяха ниско над масите. В едно от сепаретата се виждаха силуетите на мъж и жена. Неколцина висши служители в бели ризи с навити ръкави обядваха и си посръбваха червено вино. (По онова време виното беше екзотична рядкост в Индия.) Никога не бяхме сядали във френски ресторант и салонът ни изглеждаше страшно изискан, така че разумно се настанихме в едно сепаре в дъното и си шепнехме под медния абажур, все едно бяхме в библиотека. Посивяла от прах дантелена завеса спираше и малкото светлина, която се процеждаше през тъмните стъкла на ресторанта, придавайки на помещението леко долнопробен вид. Двамата с мама бяхме силно развълнувани.
Болезнено слаба възрастна жена, облечена в кафтан и с ръце, покрити с гривни, се дотътри до нашата маса. От пръв поглед си личеше, че е от онези застаряващи европейски хипита, които посещават някое индийско светилище и никога повече не се завръщат у дома. Индийските паразити и времето обаче си бяха казали думата и в моите очи жената приличаше на изсъхнал бръмбар. Спомням си, че хлътналите й очи бяха дебело очертани, но от жегата гримът се беше разтекъл в гънките на лицето й. Личеше си, че по-рано през деня си беше сложила червило с несигурна ръка. В зле осветеното помещение сервитьорката изглеждаше доста плашещо. Все едно ни обслужваше мъртвец.
Жената имаше дрезгав глас, но говореше добре хинди. Донесе ни менюта, след което се затътри обратно към кухнята, за да ни приготви мангово ласи29. Бях смаян от причудливостта на ресторанта. Не знаех откъде да подхвана менюто с неговите ястия с екзотични имена като bouillabaisse30 и coque au vin31. Погледнах уплашено към мама, която ми се усмихна мило и каза:
29 Традиционна индийска напитка, приготвена от кисело мляко с добавени плодове или подправки – б. пр.
30 Традиционно провансалско ястие, приготвено от няколко вида риба и зеленчуци и поднесено с майонеза, подправена с шафран и лют червен пипер – б. пр.
31 Традиционно френско ястие: пилешко месо, задушено в сос от вино, гъби, сланина и лук – б. пр.
– Никога не се страхувай да опиташ нещо ново, Хасан. Това е много важно. Това е солта на живота.
Мама посочи лист хартия.
– Дали да не си поръчаме специалитета за деня? Искаш ли? Десертът е включен. Много добра цена. Добре ще ни дойде след пазаруването.
Ясно си спомням, че започнахме обяда със салата от цикория и винегрет с горчица, продължихме с frites32 и пържола, поднесена с Café de Paris (апетитно масло с чесън и подправки), и завършихме със сочен крем брюле. Сигурен съм, че обядът е бил посредствен – пържолата беше жилава като новите обувки на майка ми – но благодарение на магията на онзи ден той веднага намери място в моя пантеон на незабравимите ястия.