Все още си спомням приятните вкусове от онова последно лято на моето детство. През един късен следобед баща ми заведе всички ни на плажа Джуху. Нарамихме плажните чанти, топките и одеялата и се затътрихме по алеите, осеяни с плумерии33 и кравешки изпражнения. Накрая стигнахме до нагорещената пясъчна ивица и се запромъквахме между богато украсените конски впрягове, които оставяха след себе си буци от горещи екскременти. Татко постла три карирани одеяла на пясъка, а ние, децата, се втурнахме към платиненосинята вода.
33 Род храсти с красиви и уханни цветове – б. пр.
Мама беше по-красива от всякога. Беше облечена в розово сари. Седна на земята, като подви обутите си в златисти сандали крака. По лицето й се разля усмивка, мека и блага като разтопено масло. Над главите ни шумно пърхаха хвърчила с формата на риба. Гримираните очи на мама се насълзиха от силния вятър. Докато ровеше из чантата си за кърпичка и се оглеждаше в джобно огледалце, аз потърсих меката топлина на скута й.
Татко заяви, че отива при амбулантните търговци, за да купи боа от пера за най-малката ми сестра Зайнаб. Мухтар, Зайнаб, Араш и аз хукнахме след него. Пълни възрастни мъже се опитваха да си припомнят младостта с игра на крикет. Най-големият ми брат Умар, вече юноша, правеше задни салта на пясъка, за да се покаже пред приятелите си. Продавачите на лакомства мъкнеха подвижните си хладилници и скари по плажа и с напевни гласове хвалеха сладкишите, ядките, оранжадата и балоните.
– Защо ти купува подарък само на Зайнаб? – изхленчи Мухтар. – Защо, татко?
– Само по едно – извика татко. – По едно нещо на човек. Не повече. Чухте ли?
Изопнатите канапи на хвърчилата свистяха във въздуха.
Мама седеше на одеялото, сгушена като розов нар. Леля ми й каза нещо, което я разсмя, и мама се обърна развеселена, показвайки белите си зъби, и протегна ръце, за да помогне на сестра ми Мехтаб да закичи косите си с гирлянда от бели цветя. Това е най-скъпият ми спомен от мама.
Беше горещ и влажен августовски следобед. Двамата с дядо играехме на табла в двора. Огненочервеното слънце се спускаше над баняна в задния двор. Комарите жужаха настървено. Тъкмо щях да предложа на дядо да влезем в къщата, когато той рязко вдигна глава и изхриптя: „Не искам да умирам“, след което тежко се строполи върху паянтовата масичка. Тялото му потръпна и се разтресе. Масичката падна.
Със смъртта на дядо окончателно изгубихме уважението на хората от гетото. И ето че една вечер, две седмици след погребението на Бападжи, те дойдоха. Не помня нищо освен изкривените и безформени лица, притиснати във витрината на ресторанта, и ужасните писъци. Баща ми изведе нас, децата, и паникьосаните гости на ресторанта през задната врата, към „Висящите градини“ и хълма Малабар. През това време под светлината на факлите тълпата извлече майка ми от малкия й кабинет. Татко се втурна да й помогне, но в този миг ресторант „Боливудски нощи“ избухна в пламъци и парлив пушек.
Обляна в кръв, мама лежеше в безсъзнание под една от масите в ресторанта, обгърната от пламъци. Татко се опита да влезе, но куртата му се запали и той трябваше да отстъпи. Чувахме го да вика за помощ, докато сновеше напред-назад пред ресторанта и безпомощно гледаше как мамината плитка гори като фитил. Никога не споделих с никого, защото е възможно да е било плод на бурното ми въображение, но съм готов да се закълна, че докато стоях на хълма, усещах мириса на горящата й плът.
Единственото, което си спомням след това, е вълчият глад. Обикновено не ям много, но след смъртта на мама в продължение на няколко дни се тъпках с овнешко с масала, млечни бухти и биряни34 с яйца.
34 Традиционно ястие в Индия и Близкия изток. Приготвя се от ориз с добавка на месо, риба, яйца или зеленчуци – б. пр.
Отказвах да се разделя с шала на мама. В продължение на няколко дни бях в ступор. Седях увит в любимия копринен шал на майка ми и ядях супа от агнешки крачета. Това беше последният ми отчаян опит да запазя спомена за мама и нетрайното ухание на розова вода и пържен хляб, което се носеше от ефирното парче плат, увито около главата ми.
Както повелява мюсюлманската традиция, мама беше погребана броени часове след смъртта си. Въздухът се изпълни със задушлив червен прах, който влезе в синусите ми и ми пречеше да дишам. Спомням си как се взирах в червените макове и амброзиите край гроба, който погълна майка ми. Не изпитвах нищо. Нищо. Татко се блъскаше в гърдите, докато кожата му се зачерви, куртата му подгизна от пот и сълзи, а въздухът се изпълни с отчаяните му викове.