Вечерта след погребението на мама двамата с брат ми лежахме в леглата си и се взирахме в тъмното. В съседната стая татко се разхождаше напред-назад и люто кълнеше всичко и всички. Вентилаторите скърцаха. Отровни стоножки се надбягваха по напукания таван. Двамата с брат ми се стряскахме всеки път, когато татко плеснеше с ръце. През онази нощ чухме татко да се поклаща напред-назад, приседнал на ръба на леглото си, и да шепне, да стене, да припява и да повтаря отново и отново едни и същи думи: „Тахира, кълна се в гроба ти, че ще изведа децата ни от тази проклета страна, която те уби“.
През деня атмосферата вкъщи стана нетърпима. Домът ни заприлича на котел, който ври и кипи, но никога не пресъхва. Двамата с малката ми сестра Зайнаб се скрихме зад стоманения шкаф на горния етаж, сгушихме се и се притиснахме един в друг, търсейки утеха. От долния етаж се носеха страшни стонове. В желанието си да не чуваме целия този шум ние влязохме в шкафа и се скрихме сред стотиците шалове – невинната страст на нашата майка.
Опечалените заприиждаха като лешояди. Стаите се изпълниха с тежката воня на потни тела, евтини цигари и препарат против комари. Гостите говореха един през друг на висок глас, ядяха фурми с марципан и изказваха съболезнованията си.
Надменните мамини роднини от Делхи, натруфени в копринени одежди, стояха в един ъгъл с гръб към останалите гости и дъвчеха хрупкав папад35 и печени патладжани. Роднините на татко от Пакистан сновяха из стаята, вдигаха шум и си търсеха белята. Един от набожните ми чичовци сграбчи ръката ми с кокалестите си пръсти и ме дръпна настрани.
35 Традиционна индийска закуска, приготвена от пикантно тесто – б. пр.
– Това е Божие наказание – изсъска той и поклати побелялата си глава. – Аллах наказва семейството ти, задето остана в Индия след Разделението.
Накрая търпението на татко се изчерпа, той извлече една от лелите си през вратата и грубо я избута на двора. Старицата пищеше, а кучетата наостриха уши и почнаха да вият. След малко татко се върна, за да изхвърли и багажа на лелята.
– Само да си се върнала, дърта вещице, аз закара тебе с ритници до Карачи36 – изкрещя той от верандата.
36 Град в Южен Пакистан – б. пр.
– Аууу! – изпищя възрастната жена.
После притисна длани в слепоочията си и взе да снове край овъглените останки от ресторанта. Слънцето все още печеше силно.
– Какво направила аз? – хленчеше лелята. – Какво направила аз?
– Какво направила ти? Идва в моя къща, яде моя храна и обижда моя жена! Мисли, че като стара може говори каквото иска? – баща ми се изплю в краката й. – Проста селянка. Махай се от мой дом. Върви си. Не иска повече вижда твоя муцуна.
Изведнъж писъците на Ами прорязаха въздуха като нож. В ръцете си тя стискаше снопчета от белите си коси, прилични на коренища, и дереше лицето си до кръв. Разнесоха се викове, настъпи суматоха. Леля и вуйчо Маюр се хвърлиха върху баба и я хванаха за ръцете, за да спре да се наранява. Последва задъхана борба, ризите и шалварите се сляха в неясно петно. След като леля и вуйчо изведоха пищящата Ами, в стаята настъпи неловка тишина. В този момент нервите на баща ми не издържаха и той изхвърча от къщата, всявайки смут по пътя си.
През цялото това време аз седях на канапето до готвача. Бапу беше обгърнал раменете ми с ръка, а аз се притисках в месестото му тяло. Спомням си как тълпата в дневната застина за миг, когато татко и Ами избухнаха. Ръцете, които поднасяха самоса към устата, замръзнаха. Имах чувството, че възрастните играят някаква игра, защото щом татко излезе от стаята, гостите се огледаха плахо с крайчеца на очите и след като се увериха, че няма опасност още някой побъркан Хаджи да им се нахвърли, продължиха невъзмутимо да дъвчат, да дърдорят и да сърбат чай, сякаш нищо не се беше случило. В този момент мислех, че ще полудея.
Няколко дни по-късно на вратата ни похлопа пълен мъж със зализана назад коса, който носеше очила с черни рамки и ухаеше на люляк. Беше строителен предприемач. След него дойдоха и други мъже, които приличаха на бръмбари и плюеха бетел37. Често тези хора идваха по едно и също време, заставаха на предната веранда и започваха да наддават, като всеки отчаяно се опитваше да се докопа до дядовите шестнайсет декара, за да издигне отгоре им поредната многоетажна сграда.
37 Вечнозелено растение, чиито листа се използват за дъвчене – б. пр.