2 Историческа жп гара в Мумбай, вписана в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО заради впечатляващата си архитектура. През 1996 г. гарата е преименувана на „Чхатрапати Шиваджи Терминус“ – б. пр.
3 Традиционно ястие, широко разпространено в Индия, Пакистан, Бангладеш и други държави в Южна Азия. Представлява яхния от варива, поднесена с ориз или хляб – б. пр.
Ето с какво се е занимавал моят дядо. Разнасял е кутии с храна.
Бил е даба-уала4. Ни повече, ни по-малко.
4 Разносвач на храна (хинди) – б. пр.
Дядо беше много суров човек. Наричахме го Бападжи. Спомням си как по време на Рамазана приклякаше на улицата по залез слънце и пушеше биди5 с побеляло от глад и ярост лице. Пред очите ми все още са тънкият му нос и веждите, сякаш изплетени от желязна тел, мръсните шапка и курта6, рошавата бяла брада.
5 Вид тънки индийски цигари – б. пр.
6 Традиционна туника, разпространена в Южна Азия – б. пр.
Макар и суров, дядо си вършел добре работата. На двайсет и три годишна възраст доставял близо хиляда кутии с храна на ден. Имал четиринайсет работници с мускулести крака, увити в лунги – традиционните поли, носени от бедните индийци. Тези мъже теглели двуколките по оживените улици на Бомбай и разнасяли тенекиени кутии с храна до сградите на „Скотиш Амикабъл“7 и „Ийгъл Стар“8.
7 Шотландска животозастрахователна компания, основана в Глазгоу през 1826 г. През 1997 г. „Скотиш Амикабъл“ е купена от друга животозастрахователна компания – „Пруденшъл“ – б. пр.
8 Водеща британска застрахователна компания, съществувала през периода 1904-1984 г. – б. пр.
През 1938 г., ако не се лъжа, дядо най-сетне взел Ами при себе си. Двамата били женени от четиринайсетгодишна възраст. Баба ми, дребна селянка с лъснала черна кожа, пристигнала с влака от Гуджарат. Гарата се напълнила с пушек, хлапетиите пикаели по релсите, водоносците подвиквали, тълпа от уморени пътници и носачи се изсипала на перона. В един от последните третокласни вагони седяла Ами с евтините си гривни и вързопите си.
Дядо й излаял нещо и двамата потеглили. Вярната селска съпруга почтително вървяла на няколко крачки зад бомбайския си съпруг.
В навечерието на Втората световна война баба и дядо се сдобили с дървена къща в бедняшкия квартал недалеч от „Напеан Сий Роуд“. За Съюзниците Бомбай бил задният вход към Азия и скоро един милион войници от цял свят минали през портите на града. За много от тях това били последните мирни дни преди ожесточените битки в Бирма и Филипините. Младите мъже се разхождали по крайбрежните булеварди на Бомбай с цигари в уста и отправяли похотливи погледи към проститутките на плажа Чоупати.
На баба ми й хрумнала идеята да продават закуски на войниците и дядо ми в крайна сметка се съгласил. Така към бизнеса с разнасянето на храна били добавени няколко щанда за закуски, теглени от велосипеди – подвижни лавки, които обслужвали както войниците на плажа Джуху, така и тълпата, която се събирала в петък вечер около час пик пред гара „Чърчгейт“. В лавките се продавали сладкиши, приготвени от ядки и мед, чай с мляко и най-вече белпури – фунийки от вестник, пълни с добре подправена смес от оризови пуканки, чътни9, картофи, лук, домати, мента и кориандър.
9 Смес от подправки, зеленчуци и/или плодове, използвана за овкусяване на различни ястия – б. пр.
Ястието е великолепно, уверявам ви, и не е чудно, че подвижните щандове са имали успех. Окуражени от споходилия ги късмет, баба и дядо разчистили един изоставен парцел в далечния край на „Напеан Сий Роуд“ и отворили примитивен крайпътен ресторант. Кухнята им представлявала американска военна палатка, в която били поместени три печки тандури и няколко огнища с въглища, върху които в железни съдове кадаи къкрело овче месо с масала10. Под сянката на един банян11 поставили няколко груби маси и окачили хамаци. Баба наела Бапу, готвач от едно село в Керала12, и северният й репертоар се обогатил с ястия като тиял с лук и пикантни скариди на грил.
10 Смес от подправки – б. пр.
11 Вид смокиново дърво, възприето като национално дърво на Индия – б. пр.
12 Щат в Югозападна Индия – б. пр.
Войниците, моряците и летците си миели ръцете с английски сапун в бензинов варел, изтривали се с предложената им кърпа, а след това се покатервали в хамаците, окачени под сенчестото дърво. Сервитьорите били млади мъже, наши роднини от Гуджарат, които били дошли да живеят в Бомбай. Те поставяли върху хамаците дъски, нещо като импровизирани маси, които бързо отрупвали с купички с пилешки шишчета, ориз басмати13 и сладкиши, приготвени от масло и мед.