Тръгвахме между щандовете с плодове и зеленчуци на „Кроуфърд“. Тесните пътеки минаваха между струпани една върху друга кошници. Продавачите на плодове сръчно издигаха пирамиди от нарове, а под тях диплеха лилава хартия във формата на лотосов цвят. Кошовете с кокосови орехи, карамбола24 и зелен фасул, подредени на няколко етажа, напомняха уханна гробница. Коридорите на пазара бяха винаги чисти и спретнати, подът беше пометен, а скъпите плодове бяха лъснати на ръка.
24 Екзотичен плод, чиято родина е Южна Азия. Напречният му разрез има форма на звезда – б. пр.
Момче на моята възраст клечеше на един от рафтовете и когато Бапу се спреше, за да опита нов вид грозде без семки, момчето вземаше бакърена кана с вода, сръчно измиваше три-четири зърна грозде и ни ги подаваше, за да ги опитаме.
– Без семена – викаше собственикът на щанда, който седеше на трикрако столче на сянка. – Нов стока. За теб, Бапу, с отстъпка.
Понякога Бапу купуваше, друг път – не, но винаги успяваше да насъска търговците един срещу друг. После свивахме към пазара за месо, покрай щандовете за домашни любимци и клетките със зайци и шумни папагали. Миризмата на пилета и пуйки напомняше селски нужник, птиците в клетките се блъскаха и кудкудякаха, розовееха се дупета с окапали пера. Продавачът на птици се обаждаше напевно иззад червената долина на своя тезгях, като не спираше да пълни кошницата в краката си с кървави глави и обрезки.
Именно тук Бапу ме научи как да проверявам кожата на пилето, за да се уверя, че е гладка, и как да познавам възрастта на птицата по гъвкавостта на крилете и клюна. Най-сигурният белег на вкусното пиле обаче бяха закръглените колене.
Когато влезехме в хладилното отделение на пазара за месо, аз настръхвах, а очите ми бавно свикваха с приглушената светлина. Първото, което различавах сред зловонния въздух, беше месарят, който кълцаше жилаво месо с голям нож. Острието се движеше ритмично, специално издълбаните улеи се пълнеха с кръв, а във въздуха се носеше сладката и тежка миризма на смърт.
В магазина на Акбар, който колеше животните според мюсюлманските правила, висяха ченгели с окачени на тях прясно заклани овце. Бапу си проправяше път сред тях, сякаш вървеше през някаква необикновена гора, и потупваше месестите бутове, докато не си харесаше някое животно. После Акбар и Бапу започваха да се пазарят, караха се и плюеха, докато накрая върховете на пръстите им се докосваха. Когато Акбар вдигнеше ръка, помощникът му забиваше брадвата си в избраното животно и на пода (и върху сандалите ни) изведнъж се изливаше поток от алена кръв и сиво-сини черва.
Помня как, докато месарят сръчно разфасоваше месото и увиваше краката във восъчна хартия, аз вдигах поглед към синьо-черните гарвани, които ни гледаха втренчено от покривните греди над главите ни. Птиците грачеха и размахваха криле, а белите им изпражнения се стичаха по колоните и върху месото. Дори днес, когато се опитвам да приготвя някое безумно „артистично“ ястие в парижката си кухня, чувам дрезгавите крясъци на кроуфърдските гарвани, които ме свалят на земята.
Любимото ми място в „Кроуфърд“ обаче беше рибният пазар. Бапу винаги го оставяше за накрая. Понесли покупките, направени до този момент, ние прескачахме улеите, задръстени от рибешки черва, които се изливаха в мазни сиви езера. Целта ни беше щандът на Анвар в дъното на покрития пазар.
Индусите окачваха жълти гирлянди и палеха ароматни пръчици под портретите на Ширди Сай Баба25 по бетонните колони, които поддържаха покрива на рибния пазар. Работниците с трясък внасяха сандъци с риба – сребриста маса от помфрети, хромиди и спариди. Тук-там се виждаха зловонни купчини от „бомбайски патици“ – вид солена риба, широко използвана в индийската кухня. Към девет сутринта работниците от първа смяна свършваха работа. Те се събличаха дискретно зад опънато платно, миеха се в ръждясала кофа и жулеха изцапаните си с рибешки люспи лунги със сапун „Рин“. В черните ниши на пазара блещукаха огньове. Мъжете раздухваха жарта с отмерени движения и приготвяха прости ястия от ориз и леща, а след като се нахранеха, лягаха един до друг върху конопени чували и парчета картон и дремеха, несмущавани от шума наоколо.
25 Ширди Сай Баба (ок. 1838-1918) – индийски духовен водач, почитан като светец както от индуси, така и от мюсюлмани – б. пр.
А колко беше хубава рибата на пазара! Минавахме покрай купчини от сочни сардини със сребристи тела и сплескани жълти глави. Харесваха ми калмарите с румена кожа, които лъщяха като главичка на мъжки член, а също и плетените кошници с морски таралежи, отворени така, че да се виждат месестите оранжеви яйца във вътрешността им. Навсякъде върху бетонния под на пазара се виждаха купчини лед, високи колкото човешки бой, от които стърчаха рибешки глави и перки. Врявата в „Кроуфърд“ беше оглушителна – звънът на металните ченгели се смесваше с шума на стъргалките за лед, граченето на гарваните на покрива и напевните гласове на продавачите. Нима можех да остана безразличен към този свят?