168 Висша мода (фр.) – б. пр.
Вместо това модните къщи печелели от не толкова престижни продукти като конфекция и парфюми. Проницателните модни мениджъри като Бернар Арно от корпорацията LVMH успешно използвали тези продукти, за да осребрят репутацията, спечелена от нерентабилната haute couture.
Пол интуитивно си даваше сметка, че „Златният петел“ е кулинарният еквивалент на висшата мода на Кристиян Диор, и реши да слезе надолу по пирамидата, за да спечели пари. Той вземаше процент от всевъзможни предприятия, от текстилни фабрики до производители на зехтин, за правото да използват името му. Пол ни показа как се правят пари. Той беше извор на вдъхновение за едно поколение млади готвачи, които се опитваха да оцелеят в ресторантьорския бизнес в тези трудни времена.
Сега разбирате защо бях толкова шокиран, когато разбрах, че успехът на Пол е бил илюзорен. Приятелят ми беше фалирал и беше избрал смъртта. И макар все още никой да не го признаваше, фактите говореха, че във Франция вече няма място за haute cuisine такава, каквато я познавахме.
И ако аз все още хранех илюзии относно собствения си ресторант, то обезщетението, което изплатихме на Клод, ме отрезви. Нетната печалба на ресторанта за изминалата година беше осемдесет и седем евро при оборот от над четири милиона евро. Предишната година пък ресторантът беше загубил две хиляди и двеста евро. С непредвидения разход от сто и деветдесет хиляди евро, които преведохме на Клод, ние несъмнено щяхме да завършим годината с големи загуби. Изчисленията показваха, че ако искахме да излезем на нула, трябваше да осигурим 93 процента средна посещаемост на ресторанта. В действителност обаче средната посещаемост на „Бясното куче“ беше 82 процента.
Изведнъж започнах да разбирам как се беше подхлъзнал Пол. Беше започнал тайно да взема заеми – малко оттук, малко оттам, за да компенсира дефицита в края на годината, надявайки се, че следващата година ще бъде по-успешна. Ако пък по някаква причина не успеех да предвидя трудностите, които очакваха „Бясното куче“, то сестра ми Мехтаб, която водеше счетоводството на ресторанта и делеше един апартамент с мен, не пропускаше да ми обърне внимание върху тях.
Една вечер след работа аз както обикновено се прибрах в апартамента зад Ислямския институт. Оставих ключовете и телефона си върху масичката в коридора и влязох в кухнята. Върху кухненския плот ме очакваше обичайната среднощна закуска, приготвена от Мехтаб – по една лъжица баинган бхарта169 и дум алу170 с кисело мляко. Необичайното беше, че въпреки късния час Мехтаб не си беше легнала, а седеше в кухнята по нощница, със зачервени и подпухнали очи, а до нея димеше пълен чайник.
169 Традиционно ястие в Индия и Пакистан. Представлява пюре от патладжан подобно на кьопоолу – б. пр.
170 Традиционно индийско ястие, приготвено от дребни картофи, които първо се пържат цели, а след това се задушават в пикантен сос – б. пр.
Когато влязох, тя стана, наля ми чаша газирана вода от хладилника и ми подаде салфетка.
– Вече няма съмнение – каза тя. – Положението е много тежко. Скоро отново ще продаваме белпури на улицата.
– Моля те, Мехтаб, много съм уморен. Не ме ядосвай преди сън.
В продължение на няколко минути сестра ми замислено хапа долната си устна. Очевидно беше в лошо настроение. Накрая не се сдържа и ме попита:
– Какво става с онази Изабел? Защо вече не ти се обажда?
– Скъсахме.
– Олеле. Зарязал си я. Държиш се като тийнейджър, Хасан.
– Отивам да спя, Мехтаб. Лека нощ.
Сестра ми обаче беше успяла да ме жегне. Твърдението, че скоро ще продаваме белпури на улицата, не ми даваше мира и аз цяла нощ се въртях в леглото. По едно време през нощта си припомних пътуването, което бях предприел месец по-рано до едно стопанство недалеч от Париж. Един от снабдителите ми беше отворил нов, свръхмодерен птицезавод, и ме беше поканил да го разгледам. Влязохме в хале, голямо като хангар, което миришеше на перушина и птичи изпражнения. Пилетата падаха от един улей в клетката, където ги причакваха северноафриканци с бели престилки, гумени ботуши и бонета на главите. Едрите, но излъчващи странно изящество мъже хващаха кудкудякащите птици за люспестите крака и с отмерени движения ги окачваха с главите надолу, една по една, на щипките, които се движеха по поточната лента над главите на работниците и потъваха в една черна дупка в стената.