„Мамка му, не и днес“, помислих си, тъй като предната вечер Жак и Серж едва не се сбиха заради една зле изпълнена поръчка, за която всеки обвиняваше другия. С крайчеца на окото си забелязах как Серж хваща един агнешки крак като бухалка, готов да набие Жак или който и да е друг от служителите, дръзнал да го провокира. Аз обаче бях много изморен, на ръба на силите си, и нямаше да понеса още една разправия.
– Шефе! Шефе!
Жак обвинително насочи свития на руло вестник към мен.
– Трета звезда! „Мишлен“ ни е дал трета звезда!
След като първите възклицания утихнаха, служителите се струпаха около работния плот и слушаха със затаен дъх, докато четях на глас статията. В продължение на пет абзаца се обясняваше на кой ресторант е била дадена звезда и на кой е била отнета. Сред тези пет абзаца с половин изречение се съобщаваше, че „Бясното куче“ е един от двата ресторанта в цяла Франция, удостоени с трета звезда през тази година.
Стоях смаян и зашеметен насред кухнята, която беше заприличала на врящ котел.
Служителите удряха тенджерите вместо барабани, викаха и подскачаха около печките, плачеха от радост, тупаха се един друг по рамото, заливаха се от смях и отново и отново се поздравяваха за успеха. Жак и Серж се прегръщаха като влюбени.
А за какво мислех аз?
Не мога да ви кажа. Просто не си спомням.
В душата ми бушуваше ураган от емоции – някои хубави, други тъжни.
Развълнуваните служители се строиха в редица – келнерите в черни сака, кухненските работници в бели куртки, като шахматни фигури. Всички искаха да ме поздравят лично. Аз обаче не им благодарих достатъчно топло и сърдечно. Може дори да им се е сторило, че всичко това не ме интересува. Все пак наблюдавах радостта им някак отстрани.
Но помислете само – едва двайсет и осем ресторанта в цяла Франция притежаваха три звезди „Мишлен“. Пътят, който бях изминал, за да се наредя до тях, беше толкова дълъг и тежък, че не можех да повярвам, че най-сетне съм постигнал целта си. Не и от половин изречение във вечерния вестник. Сюзан, която стоеше в края на редицата, сякаш прочете мислите ми и се обади:
– Ами ако репортерът е сбъркал?
– Merde – провикна се Серж от другия край на кухнята и размаха ядосано дървената си лъжица. – Какво ти става, Сюзан? Винаги мислиш най-лошото.
– Не е вярно!
За щастие в този момент Максин слезе на пожар от горния етаж и съобщи, че мосю Барто, directeur général на справочника „Мишлен“, е на телефона и иска спешно да говори с мен. Сърцето ми заби лудо и аз изкачих витите стълби на бегом, съпроводен от окуражителните възгласи на персонала.
Поех дълбоко дъх и вдигнах слушалката. След обичайната престорена politesse172 Барто попита:
172 Любезност (фр.) – б. пр.
– Четохте ли вечерния вестник?
Отговорих утвърдително и попитах направо дали е вярно, че получаваме трета звезда „Мишлен“.
– Проклети вестници – изтърси Барто. – Да, вярно е. Поздравявам ви.
Едва в този момент успях да осмисля случващото се.
Съдбата най-сетне ми се усмихна.
Мосю Барто заговори по процедурни въпроси. От префърцунените му приказки, които с мъка следях, стана ясно, че трябва да се явя на официална вечеря в Кан.
– Нали разбирате, шеф Хаджи – каза мосю Барто – вие сте първият имигрант във Франция, получил трета звезда „Мишлен“. Въпрос на чест е.
– Да, да – казах. – Съгласен съм. Това наистина е голяма чест.
– Много се борих за вашето признание. Някои мои колеги са на мнение, че един готвач с, как да кажа, екзотичен произход не е в състояние да почувства класическата френска кухня. За нас това е нещо ново. Mais c’est la vie.173 Светът се променя и справочникът „Мишлен“ също трябва да се промени.
173 Но такъв е животът (фр.) – б. пр.
Не знаех какво да отговоря, защото много добре знаех, че Барто лъже. Бях уверен, че други са се застъпили за мен. Барто беше последният, който би ме подкрепил. Успехът на „Бясното куче“ несъмнено се дължеше на независимите доклади на инспекторите, съставяни след тайните посещения в ресторанта и обсъждани два пъти годишно от Съвета на инспекторите. Кулинарните критици на „Мишлен“ бяха безкомпромисни в преценките си.
– Мосю Барто – отговорих най-сетне – още веднъж благодаря и на вас, и на Съвета на инспекторите. Сега обаче ви моля да ме извините. Трябва да затварям. Ресторантът отваря след по-малко от два часа. Знаете как е.