Беше онази вълшебна нощ в края на март, когато получих третата си звезда „Мишлен“. Вечерята беше към края си. На гостите им се искаше нещо леко и сладко, което да се топи на езика, например madeleines174 с шамфъстък, анасонов clafoutis175 и прочутото ми черешово сорбе. Във фурната имаше само едно-две суфлета, а в кухнята работеше само сладкарката Сюзан. Отидох при нея и й помогнах да сипе компота с божоле в хрупкавите тестени чашки, извадени току-що от фурната, и да добави отгоре по малко маскарпоне – завършека на моята tarte au vin176. Печките в кухнята на „Бясното куче“ гаснеха една по една. Усетих как кухнята изстива.
174 Традиционни френски сладки – б. пр.
175 Традиционен френски плодов сладкиш – б. пр.
176 Традиционен френски сладкиш с бяло вино – б. пр.
Гостите в салона оставяха ленените салфетки до чиниите си – знак, че са приключили с вечерята. Виждах ги как опъват крака под масите, а торсовете им клюмаха като сочни суфлета.
Жак и останалите служители все още се суетяха, макар и неособено енергично. Сега беше ред на безкрайното отсервиране, почистването на трохите и изнасянето на изцапаните със сос чинии и чашите за вино. Келнерите поднасяха освежаващо кафе с petits fours177, дижестиви178 в кристални чаши и висококачествени хавански пури.
177 Петифури (фр.) – б. пр.
178 Дижестив – алкохолна напитка, поднасяна след хранене – б. пр.
Съблякох куртката си и извиках:
– Жан-Пиер, донеси ми чиста униформа.
Когато излязох от кухнята, най-напред ме забеляза една австралийска двойка. Те обаче не бяха сигурни, че аз съм собственикът на ресторанта. Когато минах в съседния салон обаче, усетих раздвижване. Жак дойде да ме посрещне.
Граф Дьо Нанси седеше на своята запазена маса заедно с двама партньори от американската компания „Лазард“. Възрастният благородник, който се беше почерпил и едва се държеше на краката си, вдигна обсипаната си със старчески петна ръка за поздрав. Кметът на Париж и неговите гости също станаха. Стана и дизайнерът Кристиян Лакроа, както и големият холивудски актьор Джони Д., който седеше в едно сепаре с дъщеря си. Ставащото в салона привлече вниманието на Серж и останалите кухненски работници, които застанаха в дъното на залата и се присъединиха към аплодисментите. Гости и персонал ме поздравиха с оглушителни ръкопляскания по случай приемането ми в най-висшия ешелон на френската haute cuisine.
Беше невероятно, казвам ви. Просто невероятно.
Това беше най-прекрасният миг в живота ми. Всички тези известни и изтънчени хора станаха на крака, за да изразят дълбокото си уважение към мен. Помня как си помислих: „Това много ми харесва. Бих искал всеки ден да е така“.
И така, аз стоях насред ресторанта, приемах поздравления, кимах с глава и благодарях на всички в залата. И докато се вглеждах в румените лица на тези добри хора, които току-що си бяха хапнали обилно в моя ресторант, аз изведнъж усетих внушителното присъствие на баща си. Представих си как се пръска от гордост и казва:
– Хасан, ти ги разби. Браво.
Максин слезе от горния етаж, за да ми пожелае лека нощ.
– Шефе, няма да повярваш – каза тя, поруменяла от вълнение. – Тази вечер направихме седемстотин резервации. Електронната ни поща е наводнена, а телефонът продължава да звъни. Обаждат се от Америка, там са научили новината от интернет. Масите ни са запазени до април догодина. Ако продължава така, до края на месеца ще правим резервации за две години напред. От „Луфтханза“, „Тайсън Фуудс“ и „Юниливър“ се обадиха и помолиха спешно да се свържеш с тях. Сигурно искат да правят бизнес с теб… Шефе, какво става? Защо си толкова тъжен?
Ако изгубите една звезда „Мишлен“, оборотът ви ще спадне с трийсет процента, но ако получите звезда, оборотът ще скочи с четиридесет процента. Тази тенденция беше потвърдена от проучване на една лионска застрахователна компания, която продаваше застраховка „Загуба на клиенти“ на ресторантьори, застрашени от загуба на звезда.
– Ах, Максин. Тъжен съм, защото си мисля за моя приятел Пол Вердюн. Той не успя да спаси себе си, но спаси мен.
Младата жена обви шията ми с ръце и прошепна:
– Мини да пием по кафе. Ще те чакам.
– Благодаря за поканата. Звучи много изкусително, но тази вечер няма да приема.
Пожелах лека нощ на двамата келнери и на Серж. Главният готвач си тръгна последен, като не пропусна да ме разцелува и поздрави още веднъж и да ме потупа още няколко пъти по гърба. Накрая обаче затворих вратата зад него и останах сам.