Сержант X свали ръце от слепите си очи и се загледа в писалищната маса, на която бяха струпани най-малко двайсет неотворени писма и поне пет-шест неотворени пакета, всички адресирани до него. Той се пресегна над тази неразбория и взе книгата, опряна на стената. Това беше книга от Гьобелс, озаглавена „Die Zeit ohne Beispiel“. Тя беше собственост на тридесет и осем годишната неомъжена дъщеря на семейството, което допреди няколко седмици живееше в тази къща. Дъщерята беше низш функционер в Нацистката партия, но все пак достатъчно висш според преценките на американската армия, за да попадне автоматично в списъка на тези, които трябваше да бъдат арестувани. Беше я арестувал лично сержант X. Сега, за трети път след връщането си днес от болницата, той отвори книгата на жената и прочете надписа на празната страница отпред. С дребен, безнадеждно наивен почерк там бяха написани е мастило на немски следните думи: „Мили боже, животът е ад“. Наоколо нямаше нищо, което да насочи вниманието към тях или пък да го отклони. Сами на страницата и сред тази болнава тишина на стаята, тези думи като че ли придобиваха тежестта на категоричен, дори класически обвинителен акт. X гледа страницата няколко минути, мъчейки се — без всякакви изгледи за успех — да устои. После с устрем, какъвто не бе проявявал от седмици, грабна парче молив и под немския надпис написа на английски: „Бащи и учители, разсъждавам какво е ад? Твърдя, че това е страданието да си неспособен да обичаш.“ Той понечи да напише името на Достоевски отдолу, но забеляза с уплаха, която полази по цялото му тяло, че написаното беше почти съвсем нечетливо. Тогава затвори книгата.
Веднага взе нещо друго от масата — едно писмо от по-големия си брат от Олбъни. То лежеше на масата му още преди той да бе постъпил в болницата. Отвори го, решил не много твърдо да го прочете цялото, но прочете само първата половина на първата страница. Прекъсна четенето след думите: „Сега, когато тази мръсна война свърши и ти сигурно имаш много свободно време, защо не изпратиш на дечурлигата два-три щика или пречупени кръстове…“ След като го беше накъсал, той погледна парчетата в кошчето. Едва сега разбра, че в писмото е имало снимка. Успя да различи нечии крака, стъпили на някаква поляна.
Той сложи ръце на масата и облегна глава на тях. Болеше го всичко — от главата до пръстите на краката — и всички болезнени места сякаш бяха взаимно свързани. Приличаше на коледно дърво, чиито лампички са скачени в серия и когато се повреди дори само една, угасват всички.
Без да почука, някой отвори рязко вратата. X вдигна глава, обърна се и видя ефрейтор Z на прага. Двамата имаха общ джип и от деня на десанта в Европа бяха участвали заедно в пет операции. Ефрейтор Z живееше на първия етаж и обикновено идваше при X, когато имаше да сподели някоя и друга партенка или някоя своя неприятност. Той беше огромен фотогеничен младеж на двадесет и четири години. През войната едно голямо американско списание беше поместило негова снимка на фона на Хюртгенската гора; той бе позирал с готовност — дори с нещо повече от готовност — с по една пуйка във всяка ръка по случай Деня на благодарността.
— Писма ли шрайбаш? — попита той X. — Тука е мрачно като в ада. — Той винаги предпочиташе стаите със запален полилей.
X се извърна и му каза да влезе и да внимава да не настъпи кучето.
— Кое?
— Алвин. Ще се спънеш в него, Клей. Я запали тоя идиотски полилей.
Клей намери ключа, щракна го, прекоси малката стаичка и седна на края на леглото с лице към домакина си. От току-що вчесаната му червена като тухла коса все още капеше вода — толкова я беше намокрил, за да я среше както трябва. Гребенът с клипс от автоматична писалка се подаваше, както обикновено, от десния джоб на масленозелената му риза. Над левия джоб носеше бойна значка на пехотата2 (която, строго погледнато, нямаше право да носи), лентичката за участие в европейския боен театър с пет бронзови звездички върху нея (вместо една сребърна, която се равняваше на пет бронзови) и лентичка за военна служба преди Пърл Харбър3. Той въздъхна тежко и възкликна:
2
Значка, давана за образцово поведение при бойна схватка или по-голяма операция. — Б. пр.
3
Има се предвид 7 декември 1941 г, когато е извършено голямото японско нападение срещу американската база Пърл Харбър. — Б. пр.