— Ти какво си беше наумила? — попита я Кейт.
— Мислех си, няма ли как да я наредиш тъй, че да получавам по сто долара на месец. Току-виж, закрепна и си поправя здравето.
— Каза, че живееш в хотел „Южен Пасифик“?
— Да, госпожо, стаята ми е точно над рецепцията. Нощният дежурен ми е приятел, като е на смяна, не мигва. Чудесно момче.
— Няма защо да си подмокряш гащите, Етел — прекъсна я Кейт. — Ако трябва да се тревожиш за нещо, то е колко може да струва това „чудесно момче“. Почакай — рече тя, изброи още шест десетдоларови банкноти от чекмеджето пред себе си и ги протегна напред.
— Ще ги получавам ли на всяко първо число, или да идвам да си ги взимам?
— Ще ти ги изпращам — каза Кейт. — Освен това, Етел — тихо продължи тя, — все си мисля, че трябва да дадеш ония шишенца на изследване.
Етел стисна здраво парите, кипяща от задоволство и добри чувства. Малко бяха нещата, които бе съумявала да подреди така добре.
— Не бих го направила — каза тя, — освен ако не ми се наложи.
След нейното излизане Кейт реши да се разтъпче на празното място зад къщата. Дори след всички тия години по неравността на земята тя установи, че на това място пръстта е била твърде прилежно разкопавана.
На другата сутрин съдията изслушваше обичайното изреждане на дребните нощни нарушения и кражби. За четвъртия случай чу с половин ухо и когато пострадалият свидетел завърши своето напрегнато изложение, попита:
— И колко ви липсват?
— Приблизително сто долара — заяви тъмнокосият мъж. Съдията се обърна към полицая:
— А колко намерихте у нея?
— Деветдесет и шест долара. Призори си е купила от дежурния хотелиер уиски, цигари и няколко списания.
— Тоя тип никога не съм го виждала в живота си! — извика Етел.
Съдията вдигна поглед от досието.
— Два пъти за проституция, а сега и кражба. Много скъпо ще ни излезеш. До обяд искам да напуснеш града. — И се обърна към полицая: — Кажи на шерифа да я изпрати до околийската граница. — А на Етел каза: — И ако се върнеш, ще те предам на околийския съд, а това значи „Сан Куентин“39. Ясно ли е?
— Господин съдия — каза Етел, — искам да говорим насаме.
— Защо?
— Трябва да ви обясня. Работата е нагласена.
— Всичко е нагласено — рече съдията, — Следващият!
Докато един от помощниците на шерифа отвеждаше Етел към околийската граница на моста на река Пахаро, пострадалият свидетел крачеше по улица „Кастровил“ към дома на Кейт, но изведнъж нещо му скимна и се върна в бръснарницата на Кено за едно подстригване.
3
Посещението на Етел не обезпокои особено Кейт. Тя знаеше, че никой няма да обърне внимание на една оплакваща се проститутка и че от изследването на счупените шишенца не би се открило нищо, напомнящо отрова. Почти напълно бе забравила Фей и принудителното напомняне бе само едно неприятно изживяване.
Полека-лека обаче взе да се хваща, че размишлява за случая. Една нощ, докато проверяваше списъка за бакалските покупки, в главата й се стрелна мисъл, нажежена и просветваща като метеор. Блесна и угасна тъй бързо, че Кейт изостави списъка и се помъчи да я догони. Откъде накъде тук се бе взело мургавото лице на Чарлз? И слисаните весели очи на Сам Хамилтън? И защо светкавичната мисъл я бе изпълнила с тръпчив ужас? Изостави я и отново се залови за работа, но някъде зад нея стоеше лицето на Чарлз и надничаше над рамото й. Заболяха я пръстите. Прибра сметките и тръгна да обиколи къщата. Беше вторник, провлачена и беззвучна нощ. Не се бяха събрали много посетители и представлението не се състоя.
Кейт познаваше отношението на момичетата към себе си. Изпитваха от нея отчайващ страх. Тя нарочно поддържаше това. Навярно я мразеха, но и това беше без значение. Затова пък й се доверяваха и то беше много по-важно. Следваха ли въведените от нея правила — и то стриктно, Кейт се грижеше за тях и ги закриляше. Тук не ставаше дума нито за обич, нито за уважение. Тя не възнаграждаваше никого, а нарушителките наказваше само два пъти — след това ги изгонваше. И момичетата живееха със сигурността, че безпричинно никой няма да ги накаже.
По време на обиколката й момичетата се държаха умишлено естествено. Кейт знаеше това и го очакваше. Но тази нощ й се струваше, че не е сама. По петите й сякаш се движеше и Чарлз. От трапезарията влезе в кухнята, отвори ледника и го огледа. Вдигна капака на кофата за боклук и провери какво е изхвърлено. Вършеше това всяка нощ, но сега влагаше още по-голямо старание.
Когато излезе от гостната, момичетата се спогледаха и объркани свиха рамене. Елоиз, която разговаряше с тъмнокосия Джо, се обади първа: