Сега обаче главата й потъна дълбоко в меките възглавници и очите й усетиха леката тежест на брома.
Глава 41
1
Уплашена и заедно с това привлечена, страната незабелязано се плъзгаше към война. Народът не бе изпитвал разтърсващите емоции на войната от близо шейсет години. Испанската историйка40 беше по-скоро експедиция, отколкото война. През ноември мистър Уилсън бе преизбран за президент с обещанието, че няма да ни въвлече във война, а същевременно го съветваха да борави с по-твърда ръка, което неизбежно означаваше война. Производството се разрасна, цените почнаха да се увеличават. По цялата страна сновяха английски търговски агенти, които купуваха храни, платове, метали и химически продукти. Нацията бе обзета от повишена възбуда. Макар и да я предвиждаха, хората не вярваха особено, че ще има война. В Долината на Салинас животът си течеше едва ли не както винаги.
2
Кейл и Арон отиваха на училище.
— Виждаш ми се уморен — каза Арон.
— Така ли?
— Чух те снощи, като се прибра. Четири часът. Какво правиш толкова до късно?
— Разхождах се, размишлявах. Какво ще кажеш да напуснем училище и да се върнем в ранчото?
— За какво?
— Да печелим пари за татко.
— Искам да уча в колежа. Де да можех вече да съм там! Всички ни се смеят. Искам да се махна от града.
— Държиш се като луд.
— Не съм луд. Но не съм изгубил аз тия пари! На мен не ми е хрумвала тая шантава идея за марулите. Въпреки това хората на мен се смеят. Дали ще има пари за училищна такса?
— Той не е имал намерение да пропилява тия пари.
— Но ги пропиля.
— Остават ти тази година и другата — рече Кейл — и чак тогава можеш да заминеш за колежа.
— Мислиш, че не знам ли?
— Ако се понапънеш, може би догодина ще вземеш приемните изпити през лятото и есента вече да си там.
— Не мога да го направя — обърна се Арон.
— Според мен можеш. Защо не говориш с директора? И се обзалагам, че преподобният Ролф ще ти помогне.
— Искам да се махна от този град — каза Арон. — И вече никога да не се връщам. Още ни наричат Марулени кочани. И ни се присмиват.
— Ами Абра?
— Абра ще постъпи както се полага.
— Ще се съгласи ли ти да заминеш? — попита Кейл.
— Абра ще постъпи така, както искам аз.
Кейл се замисли за миг.
— Ще ти кажа нещо. Аз ще се помъча да изкарам някакви пари. Ако си седнеш здраво и вземеш изпитите една година по-рано, ще мога да ти помагам, докато си в колежа.
— Ще ми помагаш?
— Разбира се.
— Че тогава още веднага ще отида при директора. — И Арон ускори крачките си.
— Почакай, Арон — извика Кейл, — чуй ме! Ако той ти каже, че е възможно, не съобщавай на татко!
— Защо да не му съобщавам?
— Просто си мислех колко ще бъде хубаво, ако накрая му кажеш, че си успял да се справиш.
— Не виждам каква е разликата.
— Не виждаш?
— Не — отвърна Арон. — Струва ми се глупаво.
Кейл изведнъж бе обзет от дивото желание да извика: „Аз знам коя е майка ни! Мога да ти я покажа!“ Това би поразило Арон и би го разкъсало отвътре.
Преди да удари първият звънец, Кейл видя Абра в коридора.
— Какво му е на Арон? — попита я той.
— Нямам представа.
— Имаш, имаш — настоя той.
— Просто не е на себе си. Мисля, че тоя свещеник…
— Изпраща ли те до вас?
— Разбира се. Но ми е като прозрачен. Сякаш са му изникнали криле.
— Още го е срам от оная история с марулите.
— Зная, че го е срам — рече Абра. — И се мъча да го разубеждавам. Но сигурно му е приятно.
— Какво искаш да кажеш?
— Нищо — отвърна Абра.
Същата вечер, след като масата бе вдигната, Кейл се обърна към баща си:
— Татко, ще имаш ли нещо против в петък следобед да прескоча до фермата?
Адам се извърна на стола си.
— За какво?
— Просто ми се дощя да я видя. Да поразгледам.
— И Арон ли иска да дойде?
— Не. Искам да отида сам.
— Не виждам защо да не идеш. Ли, има ли според теб причина да не отиде?
— Няма — каза Ли и се взря в Кейл. — Сериозно ли мислиш да се захванеш със земеделие?
— Защо не? Татко, ако ми позволиш да я поема, ще я обработвам.
— Арендата е за още една година — припомни Адам.
— Но след това мога да я обработвам, нали?
— А училището?
— Ще съм го завършил.
— Добре, ще видим — каза Адам. — Ами ако ти се доще да продължиш в колежа?
Когато Кейл се отправи към вратата, Ли го последва и излезе заедно с него.
— Можеш ли да ми обадиш какво става? — попита той.
— Просто ми се ще да позяпам.
— Добре, както виждам, аз не съм ти нужен. — Ли свърна да си влезе обратно, но извика: — Кейл! — Момчето спря. — Имаш ли някакви тревоги, Кейл?
40
Испано-американската война (1898) се води уж за освобождаването на Куба. От нея САЩ печелят Пуерто Рико, Гуам и Филипините. — Б. пр.