— Да, сър.
— Всеки момент ще се намесим във войната.
— Така изглежда.
— Е, добре, мнозина мислят същото. Хубаво. А знаеш ли каква е в момента цената на фасула? Тоест за колко можеш да продадеш сто чувала в Салинас?
— Не съм сигурен. Май беше между шест и седем цента на килограм.
— Тогава защо казваш, че не си сигурен? Откъде знаеш цените?
— Нали имах намерение да си издействам от татко да обработвам ранчото.
— Ясно. Само че ти не искаш да го обработваш. Не си толкова загубен. Изполичарят на баща ти се казва Рантани, италиански швейцарец, добър земеделец. Обработва приблизително петстотин акра. Ако му гарантираме по десет цента на килограм и му дадем в заем посадъчния материал, той ще засее фасул. Така би направил всеки от околните фермери. Можем да сключим договори за пет хиляди акра фасул.
— И какво ще го правим този десетцентов фасул, щом на пазара върви за шест? — попита Кейл. — Или… аха! Да, но каква е сигурността?
— Съдружници ли сме? — попита Уил.
— Да, сър.
— Ще кажеш „Да, Уил.“
— Да, Уил.
— Кога можеш да получиш тия пет хиляди?
— До сряда.
— Дай си ръката! — Едрият мъж и хилавото мургаво момче тържествено стиснаха ръце. Без да изпуска ръката на Кейл, Уил продължи: — Сега вече сме съдружници. Аз имам връзка с агенцията за доставки в Англия. А в снабдителния корпус имам приятел. И се хващам на бас, че ще можем да продадем всичкия зрял фасул, който можем да набавим, за по двайсет цента килограма, ако не и за повече.
— Кога ще стане продажбата?
— Продажбата ще стане още преди да сме подписали всякакъв договор. Искаш ли сега да отидеш до ранчото и да си поговориш с Рантани?
— Да, сър — каза Кейл.
Уил превключи и грамадният зелен автомобил се впусна по страничния път.
Глава 42
1
Една война винаги се води от други. Ние в Салинас си знаехме, че Съединените щати са най-голямата и най-могъща държава на света. Всеки американец е стрелец по рождение, а в сражението струва колкото десет или двайсет чужденци.
Експедицията на Пършинг в Мексико след Виля41 за известно време разпердушини един от нашите митове. Ние наистина бяхме вярвали, че мексиканците не могат да стрелят в целта и че освен това са мързеливи и глупави. Когато нашата собствена кавалерийска дивизия се завърна сломена от границата, стана ясно, че в тия приказки няма нищо вярно. Дявол да го вземе, мексиканците били добри стрелци! А конницата на Виля била по-бърза и по-издръжлива от нашите градски момчета. Обучението от две вечери в месеца не могло да ги направи по-опитни. И на последно място, мексиканците, изглежда, надхитрили стария хитрец Пършинг и му устроили много повече засади. А когато пък към мексиканците се присъедини техният съюзник, дизентерията, и Господ не можа да ни помогне. Някои от нашите момчета не се оправиха след това с години.
Кой знае защо, но не виждахме никаква връзка между германците и мексиканците. И отново се върнахме към митовете си. Един американец струваше колкото двайсетима германци. И щом това се приемеше за вярно, оставаше само да бъдем малко по-строги и кайзерът веднага ще си плюе на петите. Смятахме, че той няма да посмее да ни попречи на търговията, но той посмя. Вярвахме, че ще си стои мирно и няма да потопява нашите кораби, но той почна да ги потопява. Глупаво от негова страна, но той го направи и тогава не оставаше нищо, освен да се бием с него.
Войната, поне в началото, се отнася до другите. Ние — аз, нашето семейство и приятелите — се виждахме насядали по страничните трибуни и това бе наистина вълнуващо. И тъкмо понеже войната винаги се отнася до другите, не по-малко вярно е, че винаги загива някой друг. Богородице, и това се оказа лъжа! Започнаха да се промъкват зловещи телеграми — тъжно, но ставаше дума за нашите братя. Уж бяхме тук, на повече от шест хиляди мили разстояние от бесовете и шумотевицата, но това не ни спаси.
И тогава забавлението свърши. Младите Красавици на Свободата маршируваха с бели шапки и униформи от бял шаяк. Чичо ни преписваше своята реч по случай Четвърти юли и си помагаше с нея да продаде повече военни облигации. Ние в училище се обличахме в маслиненосиво, налагахме войнишки шапки, а учителят по физика ни запознаваше с оръжейния наръчник. И, о, ужас! Марти Хопс убит, синът на Бърджис, дето живееха срещу нас, хубавецът, в когото сестричката ни беше влюбена от тригодишна възраст. Разкъсан на парчета! И тия разпуснати, влачещи нозе момчета с куфарчета и разхлабени стави, които се точеха в тромав строй по главната улица към гарата на Южната тихоокеанска железница! Приличаха на овце, а пред тях пристъпваше салинаският духов оркестър, засвирил „Да живее звездното знаме“. От двете им страни вървяха техните семейства и плачеха, а музиката звучеше като на погребение. Мобилизираните не поглеждаха майките си. Не смееха. Никога не бяхме мислили, че може да ни сполети война.
41
Франсиско (Панчо) Виля (1877–1923) — мексикански революционер и противник на прогерманското правителство на В. Каранса. На 9.III.1916 напада гр. Колъмбъс, Ню Мексико. САЩ изпращат срещу него генерал Джон Дж. Пършинг (1860 — 1948) — експедиция, която до началото на 1917 не успява да го залови. На негово име е наречена днешната ракета на въоръжение в САЩ. — Б. пр.