— Тук в Салинас?
— Тук в Салинас! — Мистър Ролф се приведе. — Арон, аз разбирам твоето отвращение. Но трябва да се издигнем над него. Да не забравяме Спасителя и Мария Магдалена! Без никаква гордост ти казвам, че с радост бих й подал ръка.
— Какво търси тук?
— Може би онова, което ние предлагаме — спасение. Ще се иска огромен такт. Просто виждам как ще стане. И помни ми думата: тези хора са плахи. Един ден на вратата ми ще се почука и тя ще ме помоли да я пусна. Моля се, Арон, в този миг да бъда търпелив и мъдър. Трябва да ми повярваш — когато стане това, когато една заблудена душа подири светлината, от това за духовника няма по-висша и по-лъчезарна радост. Ето за какво сме ние, Арон. Ето за какво сме. — Мистър Ролф се помъчи да успокои дъха си. — Само се моля Богу да не пропадна — каза той.
3
Адам Траск разсъждаваше за войната с понятията от похода срещу индианците, за който и без това смътно си спомняше. От такава обща и продължителна война никой нямаше никаква представа. Ли се зачете в историята на Европа, дано от нишките на миналото успее да сплете тъканта на бъдещето.
Лайза Хамилтън почина с вечната си усмивчица на лицето, а когато руменината се отдръпна от страните й, видяха, че скулите й са поразително високо разположени.
Адам чакаше с нетърпение Арон да донесе вест за своите изпити. Часовникът от масивно злато стоеше под носните му кърпи в горното чекмедже на скрина, курдисваше го редовно и сверяваше точността му по своя часовник. Нарежданията за Ли бяха ясни: вечерта в деня на новината той ще опече пуйка и пудинг.
— Нали ще направим празненство? — каза той на Ли. — Какво ще кажеш и за шампанско?
— Прекрасно — рече Ли. — Чел ли си някога фон Клаузевиц42?
— Кой е той?
— Не особено забавно четиво — каза Ли. — Та, казваш, една бутилка шампанско?
— Достатъчно е. Знаеш, само да се чукнем. За едно празненство стига. — На Адам дори не му минаваше мисълта, че Арон може да бъде скъсан на изпитите.
Един следобед Арон се върна и попита Ли:
— Къде е баща ми?
— Бръсне се.
— Не ме чакайте за вечеря — каза Арон.
В банята застана зад баща си и заговори на сапунисаното лице в огледалото:
— Мистър Ролф ме е поканил на вечеря в енорията.
Адам обърса бръснача си в сгънато късче тоалетна хартия и отвърна:
— Чудесно.
— Мога ли да се окъпя?
— Излизам след минутка — рече Адам.
Арон мина през всекидневната, каза довиждане и излезе. Адам и Кейл го проследиха с поглед.
— Пипал ми е одеколона — каза Кейл. — Още мирише.
— Сигурно е официална вечеря — подхвърли Адам.
— Не го обвинявам, че иска да празнува. Доста труд хвърли.
— Да празнува ли?
— Изпитите. Не ти ли каза? Взе ги.
— А, да, изпитите — рече Адам. — Да, каза ми. Това се казва работа! Гордея се с него. Мисля да му подаря златен часовник.
— Не ти е казал, така ли? — рязко попита Кейл.
— Как! Каза ми, разбира се. Тази сутрин ми каза.
— Сутринта той още не знаеше — рече Кейл, стана и излезе.
Пое забързан в сгъстяващата се вечер по Централния булевард, покрай парка, покрай складовете на Джексън Смарт, почти до мястото, където уличните лампи свършваха и улицата се превръщаше в селски път — там отби встрани, за да заобиколи фермата на Толот.
В десет часа Ли тръгна за пощата да пусне едно писмо и свари Кейл да седи на долното стъпало на верандата.
— Какво става с тебе? — попита го той.
— Бях на разходка.
— Какво става с Арон?
— Не знам.
— Май нещо е кисел. Искаш ли да дойдеш с мен до пощата?
— Не.
— Защо си седнал тук?
— Ще го пребия!
— Недей — каза Ли.
— Защо?
— Защото мисля, че няма да можеш. Той ще те заколи.
— Изглежда, си прав — каза Кейл. — Неговата верица!
— Дръж си езика!
Кейл се засмя.
— Хайде, ще дойда с тебе.
— Чел ли си някога фон Клаузевиц?
— Дори не съм го чувал.
Когато Арон се прибра, на най-долното стъпала на входната веранда го чакаше Ли.
— Спасих те от бой — рече той. — Седни тука!
— Лягам си.
— Сядай! Трябва да поговорим. Защо не каза на баща си, че си взел изпитите?
— Нямаше да ме разбере.
— Имаш буболечки в задника си!
— Не обичам такъв език.
— Защо, мислиш, си служа с него? Аз случайно да не съм профан? Арон, баща ти живееше само с това.
— А отде е знаел?
— Ти беше длъжен сам да му кажеш.
— Това не ти влиза в работа.
— Искам сега, като влезеш, да го събудиш, ако спи, но мисля, че не спи. Искам да му кажеш.
— Няма.
42
Карл фон Клаузевиц (1780 — 1831) — пруски генерал, стратег и военен теоретик, автор на мисълта, че войната е продължение на политиката с други средства. — Б. пр.