— Може би така е било открай време — казваше тя, — не зная. Той никога не ми е говорил нашироко за баща си. Чак след като мистър Траск… с марулите де… чак тогава Арон много се ядоса.
— Защо? — попита Ли.
— Защото хората му се подиграваха.
Съзнанието на Ли подскочи назад във времето.
— Да се подиграват на Арон? Защо на него? Той не е имал нищо общо.
— Да, но той така го чувстваше. Искаш ли да знаеш какво мисля аз?
— Разбира се — каза Ли.
— Размишлявах, макар още да не съм напълно сигурна, но ми се струва, че той вечно се е чувствал някак осакатен, нещо като недовършен, защото е нямал майка.
Очите на Ли се разшириха, а след това се сведоха отново. Той кимна.
— Разбирам те. А смяташ ли, че и с Кейл е същото?
— Не.
— Тогава защо само Арон?
— Как да ти кажа, още не ми е ясно. Навярно едни хора изпитват по-големи нужди от другите или ненавиждат по-силно. Баща ми например ненавижда ряпа. Откакто го помня. И то без никаква причина. Репите просто го вбесяват, ама наистина го вбесяват. Ето на, веднъж майка ми приготви от злоба цял кастрон стъргана ряпа със сирене и пипер, та чак почерня от пипер. Татко изяде половин чиния и едва тогаз попита какво е това, Като му рече мама, че е ряпа, той хвърли чинията на пода, скочи и излезе. И както ми се струва, още не й е простил.
Ли се захили.
— Можел е да й прости, защото му е обадила, че е ряпа. Но представяш ли си, Абра, да я беше попитал и тя да му каже, че е нещо друго? Щеше да му хареса, да излапа още една чиния и чак след това да го познае. Тогава би могъл и да я утрепе.
— Положително. Но така или иначе, аз мисля, че Арон е имал по-голяма нужда от майка, отколкото Кейл. И според мен винаги е обвинявал баща си.
— Защо?
— Знам ли? Така си мисля.
— Ти нали се оправяш в нашата къща?
— Не трябва ли?
— Напротив.
— Да приготвя ли от онзи сладкиш?
— Днес няма нужда. Още не сме изяли предишния.
— Тогава какво да направя?
— Можеш да поръсиш телешкото с брашно. Ще останеш ли да хапнеш с нас?
— Благодаря, но не мога. Ще ходя на рожден ден. Ти смяташ ли, че той ще стане свещеник?
— Как мога да знам? — рече Ли. — Може да е само някакво хрумване.
— Дано не стане! — каза Абра и затвори уста, изненадана, че е изрекла подобно нещо.
Ли се надигна, измъкна дъската за рязане, сложи месото върху нея, а отстрани — ситото за брашно.
— Използвай опакото на ножа — посъветва я той.
— Знам — каза тя, надявайки се, че той не е чул предишните й думи.
Но Ли попита:
— Защо не искаш да стане свещеник?
— Не мога всичко да ти разправя.
— Можеш да разправяш каквото си искаш. Няма защо да ми обясняваш.
Върна се на стола си, а Абра поръси месото със ситото и го заудря с тъпото на един голям нож. Туп-туп — „Не бива да говоря така“ — туп-туп! Ли се обърна на другата страна, за да я остави да се успокои.
— Внушил си е едно и само това преследва — рече тя на висок глас, за да заглуши биенето на пържолата. — Щом като ще е църква, трябва да бъде от висшето духовенство. И разказваше, че монасите не бивало да се женят.
— Но от последното му писмо излиза нещо друго — отбеляза Ли.
— Знам. Но по-рано не беше така. — Ножът застина, а на младото й лице се изрисува болезнена обърканост. — Ли, аз не съм достатъчно добра за него.
— Това пък какво означава?
— Че не съм му интересна. Той всъщност не мисли за мене, а за някаква измислена жена, която е облякъл в моята кожа. Аз не съм такава, не съм като измислената.
— А каква е тя?
— Чиста! — каза Абра. — Безукорно чиста, една пълна чистота без никакво петънце. Аз не съм такава.
— Никой не е такъв — рече Ли.
— Той не ме познава и дори няма желание да ме опознае. На него му трябва онази, белият призрак.
Ли строши един резен сухар.
— Не го ли обичаш? Твърде си млада, но според мен това няма значение.
— Обичам го, разбира се. И ще бъда негова жена. Но ми се ще и той да ме обича. А как ще стане това, след като не ме познава? И не знае нищичко за мене? По едно време си мислех, че ме е разбрал. Но сега вече не съм сигурна дали е било така.
— Може би сега изживява труден период, който е само временен. Ти си умно момиче, прекалено умно. Не е ли доста мъчно да се вживяваш в другата, в оная с твоята кожа?