— Така е по-добре. Може пак да ти ги поискам.
— Няма ли да ми кажеш откъде си ги взел?
— Не, още не. Дошла ми е страхотна идея… — Очите му стрелнаха Абра.
— Трябва да си тръгвам — каза тя.
— Можем и нея да включим — каза Кейл. — Решил съм да го направим в Деня на благодарността43, Абра сигурно ще е тук и Арон ще си дойде.
— Какво искаш да направиш? — попита тя.
— Един подарък за баща ми.
— Какъв? — отново попита тя.
— Не казвам. Тогава ще разбереш.
— Ли знае ли?
— Да, но и той няма да издаде.
— Струва ми се, никога не съм те виждала толкова развеселен — рече Абра. — Като си помисля, май изобщо не съм те виждала весел. — Откри, че отношението й към него започваше да се стопля.
След като Абра си отиде, Кейл седна.
— Не знам кога да му го дам — каза той. — Преди вечеря или след вечеря.
— След — рече Ли. — Наистина ли имаш пари?
— Петнайсет хиляди.
— Честно?
— Съмняваш се дали не съм ги откраднал?
— Да.
— Честно. Нали помниш, за Арон взехме шампанско. И сега ще вземем. И… да, ще украсим цялата трапезария. Може и Абра да ни помогне.
— Действително ли мислиш, че на баща ти му трябват пари?
— А защо не?
— Дано си прав — каза Ли. — Как върви учението?
— Не много добре. Но след Деня на благодарността ще наваксам.
2
На другия ден след последния час Абра се затича да настигне Кейл.
— Здравей, Абра — подвикна той. — Правиш много хубави сладкиши.
— Последният стана малко сух. Трябва да е пухкав.
— Ли направо е пощурял за тебе. Какво си му направила?
— Много го обичам — каза тя и веднага добави: — Искам нещо да те питам, Кейл.
— Да?
— Какво става с Арон?
— Какво по-точно?
— Изглежда, мисли само за себе си.
— Според мен това не е ново. Да не сте се скарали?
— Не. Бях готова да се скараме, когато му хрумна да се посвети на църквата и да си остане неженен, но той се измъкна.
— Да не се ожени за тебе? Не мога да си представя.
— Кейл, той ми пише сега любовни писма, но те не са за мене.
— А за кого са?
— Сякаш ги пише на… себе си.
— Знам за срещата ви под върбата — каза Кейл. Тя не се показа изненадана.
— Наистина ли?
— Сърдита ли си на Арон? — попита той.
— Не, не съм му сърдита. Просто не мога да го намеря. Не мога да го опозная.
— Почакай известно време. Може би изживява нещо.
— Чудно ми е дали ще издържа. Мислиш ли, че през цялото време съм била на погрешен път?
— Отде да знам.
— Кейл, вярно ли е, че излизаш нощем късно и че дори посещаваш… съмнителни домове?
— Да — каза той, — вярно е. Арон ли ти каза?
— Не, не Арон. Добре де, защо ходиш там? — Той продължи да крачи до нея, без да отговори. — Кажи! — настоя тя.
— Теб какво те засяга?
— Защото си лош ли?
— Как ти звучи това?
— И аз не съм добра — рече тя.
— Ти си побъркана — каза Кейл. — Но Арон ще те излекува от всичко.
— Смяташ ли?
— Разбира се — рече Кейл. — Длъжен е.
Глава 45
1
Джо Валери живееше, наблюдавайки и ослушвайки се, и както сам си казваше, без да вири глава. Своята ненавист той бе изградил малко по малко — като се почне с една майка, която го бе зарязала, и с един баща, който ту го налагаше с камшика, ту се лигавеше с него. След това не бе трудно да прехвърли омразата си към учителя, който го държеше строго, към полицая, който го преследваше, и към проповедника, който му четеше лекции. Още преди да застане пред първия съдия в живота си, Джо бе създал у себе си една великолепна система от омраза към целия познат му свят.
Но омразата не може да живее сама. Тя има нужда от любов, която да я възпламенява — нещо като примамка или като подтик. Още в ранна възраст Джо възпита у себе си нежна и покровителствена любов към… Джо. Той утешаваше Джо, ласкаеше го, ценеше го. И за да спаси Джо от враждебния свят, огради го с високи зидове. Постепенно Джо се превърна в доказателство за човешките злини. Ако изпаднеше в беда, то се дължеше на един свят, който крои срещу него злобни съзаклятия. А нахвърлеше ли се Джо против света, това бе отмъщение, което негодяите сами си бяха заслужили, мръсници такива! Джо полагаше всеотдайни грижи за своята любов и си изработи лична система от правила, която би могла да се изрази по следния начин:
1. Никому не вярвай! Мръсниците гледат как да те унищожат.
2. Дръж си устата затворена! Не вири глава!
3. Отваряй си ушите! Ако някой се подхлъзне, дебни го и чакай!
4. Всички са кучи синове и каквото и да направиш, ще гледат да те използват.
5. Към всяко нещо пристъпвай по околен път!
43
Последният четвъртък на ноември, официален празник в САЩ на благодарност за Божията благодат. — Б. пр.