Выбрать главу

Готвачът пристигна в лошо настроение. На врата му бе почнал да излиза цирей и кожата отгоре му се опъваше под натиска на отока. В това състояние той не можеше да понесе никого в кухнята. Джо се прибра в стаята си, почете още малко и си стегна куфара. Каквото и да се случеше, бе решен да изчезва.

В девет часа застана пред вратата на Кейт и леко потропа, след което отвори. В леглото й не бе спал никой. Остави подноса, приближи се до вратичката на пристройката, чукна веднъж, после още веднъж, повика я и накрая отвори сам. Конусът светлина от лампата все така падаше върху масичката. Главата на Кейт бе потънала дълбоко във възглавниците.

— Сигурно цяла нощ си спала тук — подхвърли Джо. Заобиколи я отпред, забеляза обезкръвените устни и мътно проблясващите очи между полузатворените клепачи и разбра, че тя е мъртва. Огледа се на всички страни, премина обратно в голямата стая и провери дали вратата към вестибюла е добре затворена. Светкавично пребърка целия й гардероб, шкафа чекмедже по чекмедже, разрови й чантите, а също и кутийката до леглото и замръзна. Нямаше абсолютно нищо, дори посребрена четка за коса. Прилази пак в пристройката и застана пред нея — нито пръстен, нито огърлица. Тогава видя верижката около шията й, вдигна я и откачи клипса — от него паднаха едно златно часовниче, тубичка и два ключа от касетки, номера двайсет и седем и двайсет и девет.

— Ето, значи, къде ги криеш, кучко мръсна — изрече той, изхлузи часовника от верижката и го пъхна в джоба си. Идеше му да й удари един в носа. След това се досети за писалището. Собственоръчно написаното завещание привлече погледа му. Някой ще плати за него добри пари. Прибра го в джоба си. В едната ниша имаше всякакви разписки и квитанции, във втората — застраховки, в третата — малка тетрадка с досие за всяко от момичетата. Сложи и нея в джоба си. Освободи от ластика един сноп кафеникави пликове, отвори един и измъкна снимка. На гърба й с острия прилежен почерк на Кейт бе написано име, адрес и общественият пост. Джо се засмя на глас. Картата наистина се беше обърнала в негова полза. Бръкна в още един плик, сетне в още един… Златна мина! С тези снимки човек може да преживее години! Я го виж тоя съветник с тлъстия задник! Отново прихвана пликовете с ластика. В горното чекмедже откри осем десетдоларови банкноти и връзка ключове. Парите прибра. Отваряйки второто чекмедже, колкото да види, че в него има хартия за писане, червен восък и мастило, чу похлопване на вратата. Пристъпи до нея и едва я открехна. Отвън се обади готвачът:

— Един човек иска да те види.

— Кой е той?

— Дявол го взел, знам ли?

Джо огледа стаята, измъкна ключа, излезе и след като заключи от външната страна, пусна ключа в джоба си. Не е чудно нещо да е пропуснал.

Насред голямата предна стая стоеше Оскар Ноубъл, нахлупил сива шапка и пристегнал врат със закопчан догоре червен жакет. Очите му бяха бледосиви, досущ като щръкналите мустаци. Стаята тънеше в полумрак — още никой не бе вдигнал щорите. Джо се вмъкна откъм вестибюла с леки стъпки.