— Мен ако питаш, от теб кой знае какъв войник няма да излезе — каза Абра. — Ти не отстъпваш от волята си.
— Не се знае — рече Кейл. — Упражненията с дъртака Краг-Йоргенсен наистина ми се струват тъпи, но като му дойде времето, може да ми стане интересно и да се окажа по-добър.
— Пастите бяха фантастични — рече Абра. — Оставих ти една.
— Благодаря. Обзалагам се, че от Арон ще стане добър войник.
— Ще стане, да. И най-красивият войник в армията. Кога ще отидем за азалии?
— Чак напролет.
— Да отидем рано и да обядваме там.
— Ами ако вали?
— И да вали, и да пече, ние да отидем! — Взе си учебниците и влезе в двора. — До утре — каза тя.
Кейл не се върна направо вкъщи. Закрачи в тази неспокойна нощ, отмина гимназията, а после и пързалката. Над леда бе изопната огромна шатра, музиката от грамофона заглъхваше в далечината. На пързалката нямаше жива душа. Старият собственик седеше нещастен в будката си и почукваше с показалец свободния край на кочана билети. Главната улица бе опустяла. Вятърът носеше хартийките по тротоарите. От сладкарницата на Бел изникна Том Мийк, приставът, и тръгна редом с Кейл.
— Я си закопчай куртката, войнико! — кротко го посъветва той.
— Здравей, Том — отвърна Кейл. — Много ми стяга, дяволската!
— В последно време не те виждам нощем из града.
— Така е.
— Не ме баламосвай, че си се поправил.
— Може би.
Том се гордееше със способността си да се присмива на хората и да придава на това сериозен тон.
— Излиза, че си набарал някое момиче. — Кейл обаче не отговори. — Чух, че брат ти фалшифицирал рождената си дата и се записал в армията. Ти неговото гадже ли забърса?
— Именно, именно — рече Кейл. Любопитството на Том се наостри.
— Ей, как щях да забравя! Уил Хамилтън разправя наляво и надясно, че си изкарал петнайсет хиляди от фасул. Вярно ли е?
— Вярно е, вярно е — рече Кейл.
— Но ти си още малък, какво ще правиш с тия пари?
— Изгорих ги — рече Кейл и се усмихна на Том.
— Тоест как?
— Драснах клечка кибрит и ги запалих.
Том се вгледа в лицето му.
— О, да! Правилно! Хубаво си сторил… Хайде, лека нощ, аз трябва да вляза тук… — Том Мийк не обичаше хората да го правят на глупак. — Ама че кучи син! — рече си той. — Вчерашно говедо, ще ми се прави на хитрец!
Разглеждайки витрините, Кейл продължи бавно по Главната улица. Сети се, че не знае къде е погребана Кейт. Ако открие гроба й, може да занесе китка цветя. Мисълта го накара да се изсмее на себе си. Струва ли си, или просто се подиграва със собствената си личност? Салинаският вятър би отнесъл цял надгробен паметник, камо ли един букет карамфили. Кой знае защо, сети се как им викаха мексиканците. Изглежда, го бе чувал като дете: карамфилите наричаха „гвоздеи на любовта“, а невените — „гвоздеи на смъртта“. Може би по-добре да занесе на гроба й невени. „Започвам да разсъждавам като Арон“ — каза си той.
Глава 54
1
Зимата сякаш се заинати да поотпусне ледената си прегръдка. Студена, влажна и ветровита, тя продължаваше и след като времето й отмина. „Развалиха времето в целия свят с тия шантави оръдия във Франция“ — повтаряха хората. Житото в Долината на Салинас кълнеше бавно, а полските цветя толкова закъсняха, че някои дори се бяха отказали да ги чакат. Знаехме, най-малкото бяхме уверени, че на Първи май, когато всички неделни училища правят излети в Алъсал, дивите азалии, растящи по лъките на реката, непременно ще са нацъфтели. Без тях не можеше да има и Първи май.
Но Първи май се оказа студен. Земята подгизна от вледеняващ дъжд и излетът не можа да се състои. По клоните на азалиите нямаше още нито един разтворен цвят. Мина се половин месец, но от азалиите нямаше и помен. Когато бе обявил цъфтежа им за условен знак на излета, Кейл нямаше никаква представа, че ще стане така, но веднъж определен, символът не биваше да се нарушава. „Фордът“ чакаше под навеса на Уиндъм с напомпани гуми и с нов акумулатор, за да пали по-лесно. Ли бе предупреден, че дойде ли денят, ще трябва да приготви сандвичи, но се умори да чака и престана да купува пресен хляб на всеки два дни.
— Какво ти пречи все пак да отидеш? — питаше той.
— Не мога — отвръщаше Кейл. — Казал съм, като цъфнат азалиите.
— А как ще разбереш?