— Нали там живеят братята Силаки, всеки ден са на училище. Според тях — още седмица или десетина дни…
— О, Боже! Я не си отлагай излета!
Здравето на Адам постепенно се подобряваше. Ръката му бавно възстановяваше подвижността си. Почна и да чете по малко, но с всеки ден повече.
— Буквите подскачат само когато съм уморен — споделяше той. — Добре че не си взех очила, да си съсипвам очите! Знаех си аз, че нищо им няма.
Ли кимаше доволен. Бе ходил до Сан Франциско да си набави необходимите книги, изписа и редица отделни отпечатъци. Изучи всичко, което се знаеше за анатомичния строеж на мозъка, за симптоматиката и усложненията при тромбози и други увреждания. Четеше и задаваше въпроси със същото непоколебимо упорство, с което навремето бе издирвал, разголвал и възстановявал значението на едно староеврейско слово. Доктор Х. С. Мърфи бе опознал Ли доста обстойно и от професионалната досада в присъствието на един китайски слуга промени отношението си в истинско възхищение пред един учен. Стигна се дотам, че дори заемаше някои от публикациите и докладите от библиотеката на Ли, посветени на различни диагностични и клинични въпроси. „Този китаец — бе заявил той на доктор Едуардс — знае много повече за патологията на мозъчните кръвоизливи от мене и, обзалагам се, колкото тебе.“ И че това е така, го караше да говори с особено пристрастно раздразнение. Професията на медика несъзнателно се чувства уязвена от познанията на лаиците.
Съобщавайки му за подобрението на Адам, Ли сподели:
— Струва ми се, че абсорбцията продължава…
— Имах един пациент — поде доктор Мърфи и разказа един от своите благоприятни случаи.
— Винаги съм се опасявал от реактивизиране — рече Ли.
— Това трябва да оставим на Всевишния — каза доктор Мърфи. — Артерията не е вътрешна гума, да я закърпим. Между другото как ти разрешава да му мериш кръвното налягане?
— Хващаме се на бас колко ще е неговото и колко ще е моето. По-интересно от наддаване на конни състезания.
— И кой печели?
— Е, би трябвало да съм аз — каза Ли, — но му се оставям. Иначе играта ще се развали и ще пострада клиничната диаграма.
— А как става тъй, че го предпазваш от вълнения?
— Това вече е мое изобретение — каза Ли. — Нарекох го „разговорна терапия“.
— Сигурно ти отнема цялото време.
— Отнема го — съгласи се Ли.
2
На 28 май 1918 година американските войски изпълниха първата си сериозна задача в Първата световна война. На Първа дивизия под командването на генерал Бълард бе заповядано да завземат селището Кантини. Разположено на височина, то е най-високата точка в долината на река Авър. Отбраняван от окопана пехота, тежки картечници и артилерия, фронтът се простира на около два километра. След едночасова артилерийска подготовка, в 6 часа и 45 минути на 28 май бе даден сигнал за атака. В нея взеха участие 28-и пехотен полк с командир полковник Ийли, един батальон от 18-и полк с командващ офицер Паркър, една сапьорна дружина от Първи пионерски полк, дивизионната артилерия, командвана от Съмърол, и подкрепления от френски танкове и огнехвъргачки. Атаката се увенча с успех. Американските войски се окопаха на новите позиции и отблъснаха две мощни германски контраатаки. Първа дивизия бе поздравена от Клемансо, Фош и Петен54.
3
Дойде краят на май и чак тогава братята Силаки донесоха вестта, че моруноворозовите цветове на азалията са почнали да пробиват пъпките. Беше в сряда. Казаха му тъкмо когато часовникът биеше девет. Кейл се спусна към кабинета по литература. Мис Норис вече заемаше мястото си на подиума. Той измъкна носната си кърпа и шумно се изсекна. След това се скри в мъжката тоалетна, изчаквайки да чуе през стената пускане на вода откъм тоалетната на момичетата. Сетне излезе през вратата на приземието, промъкна се покрай червената тухлена стена, провря се под смрадликите и след като изгуби училището от поглед, тръгна бавно, за да го настигне Абра.
— Кога са цъфнали? — попита го тя.
— Сутринта.
— Няма ли да изчакаме до утре?
Той вдигна очи към веселото жълто слънце, за първи път стоплящо земята тази година.
— Ти искаш ли?
— Не — рече тя.
— И аз не искам.
Хукнаха, купиха хляб от Рейно и впрегнаха Ли в работа. Дочул високите им гласове, Адам надникна в кухнята.
— Отиваме на пикник — каза Кейл.
— Не сте ли на училище?
— Разбира се — отвърна Абра. — Но днес е празник.
Адам й се усмихна:
— Като роза си румена.
— Защо не дойдете с нас? — провикна се Абра. — Отиваме в Алъсал да наберем азалии.
— Да дойда, защо не? — каза Адам. — Не, няма да мога — добави след малко. — Обещах да прескоча до ледарницата. Подменяме част от тръбите. Но денят е чудесен.
54
Жорж Клемансо (1841–1929) — премиер на Франция; Фердинанд Фош(1851–1929) — маршал; Анри Петен( 1856–1951) — маршал, президент на правителството Виши (1940–1944). — Б. пр.