Выбрать главу

— Дайте ми списък — каза Ли. — Ако имате нужда от помощ… с него…

— Как да имам нужда? Ние отлично ще се погодим, нали, сладкият?

Ли и Кейл се оттеглиха в кухнята.

— Преди тя да пристигне — почна Ли, — мислех да те убеждавам да хапнеш нещо за вечеря. Нали знаеш, има хора, които плюскат при всякакви обстоятелства, и добри, и лоши. Обзалагам се, че и тя е от тях. А ти, ако искаш, яж, твоя работа.

Кейл му се ухили.

— Щом си искал да ме убеждаваш, значи съм изпитвал отвращение към храната. Но след като поставяш въпроса така, мога да си направя един сандвич.

— Никакви сандвичи!

— Искам.

— Всичко си върви по реда. Възмутително! Обидно е, всеки постъпва по един и същ начин.

— Тогава не искам сандвич — рече Кейл. — Останаха ли пасти?

— Сандъчето за хляб е пълно. Но може да са поразтопени.

— Аз ги обичам разтопени — каза Кейл, донесе цялата тава и я сложи на масата пред себе си.

В този момент влезе болногледачката.

— Изглеждат ми хубави — заяви тя, грабна една паста, захапа я и дъвчейки, продължи: — Къде ви е телефонът? Мога ли да се обадя в дрогерията на Кръф за някои неща, които ще ми трябват? Къде държите чистото бельо? И къде е походното легло? Този вестник прочетен ли е? Къде, казахте, е телефонът? — Взе си още една паста и се махна.

— Той каза ли ти нещо? — тихо попита Ли.

Кейл заклати глава напред-назад, сякаш друго не можеше да направи.

— Ще бъде страшно — додаде Ли. — Но докторът е прав. Човек може на всичко да издържи. В това отношение сме невероятни животни.

— Аз не съм! — Гласът на Кейл бе равен, приглушен. — Аз не мога да издържа. Не, не мога. Няма да имам сили. И май ще трябва… ще трябва…

Ли свирепо стисна китката му.

— Слушай, мишко такава, мръсно пале! Да не си посмял да си въобразяваш подобни глупости! При това добросърдечие, с което си ограден! Откъде накъде твоята скръб ще е по-чиста от моята?

— Това не е скръб. Аз му казах какво съм направил. Аз убих брат си, аз съм убиец. И сега той го знае.

— Каза ли ти го? Бъди честен, каза ли ти го?

— Нямаше защо. То беше в очите му. С очи го каза. Трябва да се махна, но няма къде да отида. Няма!

Ли въздъхна и пусна китката му.

— Кейл — търпеливо почна той, — чуй ме. Мозъчните центрове на баща ти са увредени. И онова, което си забелязал в очите му, навярно е било в резултат на някакво налягане от страна на онези мозъчни клетки, които регулират зрението. Не помниш ли, той не можеше да чете. То не беше от очите, а именно от това налягане. И не можеш да знаеш дали е хвърлил вината на тебе. Не знаеш.

— Той ме обвини, зная! Каза ми, че съм убиец.

— Но ще ти прости. Обещавам.

На вратата застана болногледачката.

— Какво обещаваш, Чарли? Обещал си ми чаша кафе.

— Сега ще направя. Как е той?

— Спи като младенец. Има ли в тази къща нещо за четене?

— Какво предпочитате?

— Какво да е, само да не мисля за глупости.

— Ще ви донеса кафето. Имам тук някакви неприлични разказчета, написани от една френска кралица. Може да ви се сторят прекалено…

— Донеси ги с кафето! — нареди тя. — А ти, моето момче, защо не си подремнеш малко? Ние с Чарли ще държим крепостта. Да не забравиш книгата, Чарли!

Ли постави кафеварката на газовата печка. Сетне се върна до масата и каза:

— Кейл!

— Какво искаш?

— Иди при Абра.

2

Кейл стоеше на скромната веранда с пръст на звънеца. Най-сетне ярката лампа отгоре светна, резето, с което залостваха нощем вратата, изскриптя и мисис Бейкън надникна навън.

— Искам да говоря с Абра — каза Кейл. Устата й остана отворена от изумление.

— Какво искаш?

— Да говоря с Абра.

— Не може. Абра се прибра в стаята си. Отивай си!

— Казах ви, че искам да се видя с Абра! — извика Кейл.

— Тръгвай си, да не викам полиция!

— Какво става? — обади се отвътре мистър Бейкън. — Кой е там?

— Не е важно, върви си лягай, болен си. Аз ще се оправя сама. — И се обърна към Кейл: — Хайде, измитай се от верандата! Ако звъннеш още един път, ще телефонирам в полицията. Изчезвай! — Вратата се затръшна, лостът изскриптя и ярката лампа отгоре угасна.

Кейл остана усмихнат в мрака — бе си спомнил Том Мийк, който непохватно изниква пред него и казва: „Здравей, Кейл! Какви си ги намислил?“

— Виждам те! — провикна се отвътре мисис Бейкън. — Махай се от верандата, да ти видя гърба!

Пое бавно по алеята и свърна към дома, но не бе изминал и пряка, и Абра го настигна, запъхтяна от тичане.

— Измъкнах се през черния вход — обясни тя.