— Да дойда ли и аз? — предложи Хети и отхвърли завивката, готова да стане.
Лони се върна до леглото, покри я отново и я притисна да легне.
— Ти гледай да заспиш! Цяла нощ ли ще се кокориш? Аз ще го доведа.
Той се отдалечи, духна лампата и като опипваше стената с две ръце, се запрепъва към верандата. В началото не виждаше нищо пред себе си, но очите му постепенно почнаха да свикват с мрака. Ослуша се. Стъпало по стъпало Лони слезе на двора, заобиколи къщата и се ослуша още веднъж. После извика:
— Татко! Хей, татко!
Разбрал какво върши, той спря под прозореца на спалнята. „Ама, че глупост! — упрекна се той. — Гръм да е, пак няма да чуе!“
Креватът вътре скръцна.
— Той излезе толкова отдавна, че сега да е чак при кръстопътя, ако не и по-далеч — обади се Хети през прозореца.
— Лягай си, Хети, и гледай да дремнеш. Ей сега ще го доведа.
Лони чу как Нанси се пощи под къщата, но знаеше, че сега тя не е в състояние да му помогне. Трябваше да минат няколко дни, докато бъде забравена отрязаната опашка.
— Много отдавна излезе — не се стърпя да повтори Хети.
— Няма значение — отвърна Лони. — Рано или късно ще го намеря. А на теб ти казах да си лягаш, чуваш ли, Хети?
С наострени уши Лони се отправи към хамбара. Откъм Голямата къща долиташе грухтенето и квиченето на свинете. Да бяха млъкнали — помисли си Лони, — от тях нищо друго не може да се чуе. От време на време пролайваха кучетата на Арч Гънард, но те си лаеха всяка нощ и Лони им бе свикнал.
Приближи хамбара, надникна вътре, огледа го и отвън. После го заобиколи и излезе на полето, чак до навеса с памук. Знаеше, че е безполезно, но не се сдържаше и сегиз-тогиз се провикваше:
— Хей, татко! — и се взираше в тъмното.
Лони направи още няколко крачки. „Какво ли може да му се е случило?“ — запита се той и недоумявайки къде да го търси, спря.
Върнал се обратно в двора, за пръв път тази нощ Лони почувствува тревога. През последните седмици Марк се държеше не по-чудновато от друг път, но Лони разбираше, че го мъчи недояждането и малките дажби на Арч Гънард. Веднъж дори Марк бе подхвърлил, че ако Арч Гънард ги храни все тъй, едва ли ще доживеят и три месеца.
Лони отново излезе от двора и се упъти надолу към негърските хижи. Като стигна къщурката на Клем, отби се от пътя, потропа на вратата и зачака. Никой не му отговори и той почука повторно, този път по-силно.
— Кой е? — чу се съненият глас на Клем.
— Аз съм — отвърна Лони. — Искам да те видя само за минутка. Чакам те на двора.
Той приседна, докато Клем се облече, и пак напрегна слух. През полето, откъм Голямата къща, се дочу грухтенето на угоените свине.
Клем се показа и притвори вратата. На прага се обърна да успокои жена си, че скоро ще се върне, излезе на двора и попита:
— Кой е?
Лони се изправи и го пресрещна.
— Какво се е случило? — Клем закопчаваше комбинезона си.
— Баща ми го няма в леглото! Хети каза, че излязъл много отдавна. Търсих го около хамбара, на полето, но никъде ни помен от него.
Клем закопча последното копче и като свиваше цигара, тръгна бавно по пътя. Беше още тъмно, но след час щеше да се развидели.
— Да не е бил гладен? Човек като е гладен, не може и да спи. Вчера го срещнах, каза, че бил толкова изнемощял и залинял, че не му оставало много да живее. Станал е само кожа и кости — няма накъде повече да мършавее.
— Оная вечер си поисках от Арч дажбите, да даде малко шкембе и меласа. Обеща да нареди сутринта да ми дадат.
— А защо не му речеш или да ти дава целите дажби, или нищо. Като знаеш, че няма нищо да получиш, можеш да се махнеш от тук и да си подириш по-свестен господар, нали?
— Работил съм честно на Арч Гънард толкова време — възрази Лони, — че не ми се ще да се измъкна и да го оставя.
Клем погледна Лони, но нищо не продума. Свиха по алеята за Голямата къща. Угоените свине продължаваха да квичат и грухтят в кочините си. От памуковите редове край алеята едно от кучетата на Арч изскочи и подуши краката им.
— Тия свине винаги имат какво да ядат — рече Клем. — Няма ни една по-малко от триста кила. И всеки ден стават все по-тлъсти и охранени. Не стига, че омитат всичко, което им се хвърля, ами изяждат и пилетата, които сбъркат да се наврат в кочината.
Лони се ослуша в грухтенето на свинете. Наближаваха Голямата къща.
— По-добре да събудим Арч, а? Да ни помогне да намерим татко — каза Лони. — Не ми се ще да го будя, но ме е страх да не се е залутал из тресавището. Той и гръмотевица няма да чуе. И ако е пропаднал в оня гъсталак, няма никога да го открия.