Преди да ги усети, мъжете се стълпиха около него. Хванал го здраво за ръката, Арч викаше в лицето му.
— Мистър Арч, аз…
В светлината на мътното утро Лони ги разпозна всички. Бяха възбудени, като че цяла нощ бяха гонили лисица, която едва сега са успели да спипат на тясно. Пушките им и револверите, затъкнати в поясите, бяха готови да сеят смърт.
— Какво става с тебе, Лони? — изкрещя в ухото му Арч. — Събуди се и кажи къде се скри Клем Хенри! Ние сме готови!
Лони изтръпна. Уплаши се, че Арч ще го принуди да им ката си с дванайсетмилиметрови жълти патрони. Франк се наведе към него, да чуе къде се крие Клем.
— Нали няма да убиете Клем, мистър Арч? — попита Лони.
— Няма да го убием? — повтори Дадли Смит. — Ти какво си мислиш, тоя случай съм го чакал толкова време! Откакто е дошъл във фермата, мръсният му негър, все си го търси. Проклето животно, пада му се!
— Но Клем не е чак толкова виновен… започна Лони. — Ако баща ми не беше попаднал в свинарника, Клем нямаше да има нищо общо с тая история. Само ми помогна, това е всичко.
— Млъкни, Лони! — извика някой. — Какво си се толкова оплел, че не знаеш какво говориш. Или искаш да се застъпваш за негър?
Хората го притиснаха тъй плътно, че той се уплаши да не го смачкат. На всяка цена трябваше да глътне малко въздух, да поеме дълбоко дъх, да се измъкне от тълпата.
— Да, така е — каза Лони.
Чу се, че говори, но не разбра какво казва.
— Но Клем ми помогна да намеря баща си. Нали се изгуби, като търсел нещо за ядене.
— Млъквай, Лони! — отново се обади някой. — Млъквай, мръсен глупако!
Арч го сграбчи за рамото и тъй го разтърси, че зъбите му затракаха. Едва сега Лони схвана какво бе казал.
— Слушай, Лони! — викна Арч. — Ти сигурно не си с всичкия си — иначе, ако умът ти беше, дето му е мястото, нямаше да говориш като негролюбец; много добре разбираш, нали?
— Да, така е — потвърди Лони, разтреперан от главата до петите. — Разбира се, не искам да приказвам така.
В рамото, където се впиха силните пръсти на Арч, усещаше болка.
— Към тресавището ли отиде? — попита Дадли Смит. — Кажи, Лони!
Лони се помъчи да поклати глава; сетне закима… Пръстите на Арч се забиха в тънкия му врат и той погледна мъжете с обезумели очи.
— Къде се скри Клем? — настояваше Арч, а пръстите му стягаха ли стягаха.
Лони направи две-три крачки към хамбара. Спря се, но мъжете отново го изтласкаха нататък и той не видя как се намери далеч зад постройката.
— Е, Лони — каза Арч, — сега накъде?
Лони посочи горичката, оттатък ручея. Тресавището се намираше в обратна посока.
— Каза, че щял да се скрие в оная горичка, някъде покрай потока, мистър Арч. Сигурно е вече там.
Лони усети, че го помитат напред и се запрепъва в неравната земя, като се стараеше да не го блъснат и стъпчат. Всички мълчаха и сякаш всички се движеха на пръсти. Сивата светлина на ранното утро показваше пътя и в същото време все още ги прикриваше.
Малко преди да стигнат края на гората, мъжете се разделиха на две и Лони се видя в кръга, който постепенно се затваряше около Клем.
Лони остана сам. Нямаше кой да го спре, но и не можеше да се движи — ни напред, ни назад. Сега му ставаше ясно какво е извършил.
Клем сигурно се е покачил на някое дърво. Но сега вече са го обградили от всички страни. И ако дръзнеше да пробие пръстена, шиха да го застрелят като заек.
Лони седна на един пън и се напрегна да измисли нещо. След няколко минути слънцето щеше да изгрее и тогава щяха да доближат потока, да се доберат до Клем. Нищо, нищо не би могло да го спаси от всички тия пушки и пистолети. На няколко пъти Лони съзря през гъстака пламъчета на кибрит: легнали на земята, мъжете дебнеха. До ноздрите му достигна мирисът на цигарен дим и той се запита дали Клем, където и да се е скрил, няма да го надуши. Наоколо все още не се чуваше нищо. Лони знаеше, че Арч Гънард и останалите очакват слънцето, което след малко щеше да се покаже зад гърба му, на изток.
Беше вече достатъчно светло и можеше ясно да се видят неравната земя, преплетените шубраци, попуканата кора на боровете.
Мъжете бяха почнали да пълзят напред с вдигнати пушки, сякаш преследват елен. Гората не бе голяма и живият кръг скоро щеше да достигне другия край. Все още имаше вероятност Клем да се е измъкнал от кръга преди пукването на зората, но Лони почувствува, че това не е така, че Клем е тук. Взе да му се струва, че Клем е тук именно защото сам той го беше изпратил в горичката, за да могат по-лесно да го открият.